Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Бургас, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. К. против решение № 9 от 05.01.2017 г. по адм. дело № 1756/2016 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед № РД-117 от 2.08.2016г., издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Бургас, с която по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], е приложена принудителна административна мярка– спиране на всички дейности, извършващи се от [фирма], съгласувани на основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) със становище изх. № ПД-1557-(1) от 22.07.2016г. на РИОСВ-гр. Б. за дейността „Обособяване на зона за временен престой на автомобили в поземлен имот [номер] по КК на [населено място], [община]“ и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. По подробно изложените доводи в жалбата се иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което административния акт да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба оставена без уважение. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] [населено място] в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде потвърдено. Поддържа, че при прилагането на ПАМ са допуснати съществени процесуални нарушения досежно правото на участие на страната в процеса.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по...