Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. В., чрез пълномощника началник на отдел „Правно и административно обслужване” Й. П. Й., против решение № 2629/27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1561/2016 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отменена заповед № РД-09-568/27.04.2016 г. на директора на РЗОК гр. В. за прекратяване на договора за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ с [фирма] – гр. [населено място], представлявано от д-р К. П. К. – Х.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] – гр. [населено място], представлявано от д-р К. П. К. – Х., чрез пълномощника адв. И. М., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението в писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че съдът неправилно е отменил обжалваната заповед, като е приел, че органът не е имал право да прекрати договора изцяло, а само частично.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отменена...