Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адвокат П. К. - пълномощник на [фирма] с ЕИК[ЕИК] с адрес на управление - [населено място], [адрес], представлявано от Н. Г. Р. – управител срещу Решение № 31/16.01.2017 г., постановено по адм. д.№ 528/2016 г. по описа на АС - София област, с което е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на публично общинско вземане с per. № П-02-26815 от 12.02.2016 год., издаден от старши инспектор “Местни данъци и такси” при община Е. П. По поддържани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.

Ответникът – директорът на Дирекция "ФСД" при община Е. П, чрез адв. Б., оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че процесния АУПОВ е влязъл в сила, поради което е разгледал жалбата само относно възраженията относно неговата нищожност.

Настоящата касационна инстанция констатира, че обратната разписка за връчване на спорния акт не е оформена съгласно изискванията на ДОПК. В нея е посочено, че пратката е връчена на лицето Р., но от приетата и неоспорена графологична експертиза се установява, че подписът не е на това лице. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ДОПК актът, изпратен по пощата с обратна разписка, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от лице по чл. 29, ал. 6 от кодекса. Такива лица са представителя, пълномощника или служител на дружеството, но в случая не е доказано /отбелязано/ неизвестното лице, подписало разписката, да притежава посочените качества. При нередовното връчване на акта срокът за неговото обжалване не е започнал да тече от 17.02.2016 г., респективно с подаване на жалбата на 02.03.2016 г. е спазен срока, регламентиран в чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени.

Тъй като съдът не се е произнесъл по останалите изисквания за законосъобразност на оспорения пред него АУПОВ съгласно изискванията на ДОПК, и предвид забраната за извършване на фактически установявания за първи път от касационната инстанция, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София област.

При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

О. Р № 31/16.01.2017 г., постановено по адм. д.№ 528/2016 г. по описа на АС - София област

Връща делото за разглеждане от друг състав на същия съд . Решението не подлежи на обжалване.