Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, подадена чрез гл. юрк. Г. срещу решение № 640 от 01.02.2017 г., по адм. дело № 10546/2015 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е прогласен за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-2210-1310491-091-001 от 24.06.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, изменен с решение № 1449 от 24.09.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП.
В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК не е нарушена. Иска решението да бъде отменено и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на решение по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М. И. Д. – Б., чрез адв. Т. оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-2210-1310491-091-001 от 24.06.2015 г., издаден от В. А. В., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - в качеството на орган възложил ревизията и Е. Ц. А., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 1449 от 24.09.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който са й установени задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 6 564.27 лв. и за 2010 г. в размер на 85 684.32 лв., ведно със съответните лихви.
Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган - В. А. В., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София - в качеството на орган, възложил ревизията. По делото е установено, че ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1310491 от 19.11.2013 г., издадена от А. В. Т., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, с обхват задълженията по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2007 г. до 2013 г. Първоначалната заповед е изменена със Заповеди № 140206026 от 12.03.2014 г., № 1402914 от 09.04.2014 г., № 1403689 от 07.05.2014 г., № 1403875 от 14.05.2014 г. и № Р-22101310491-020-06 от 13.11.2014 г., издадени от възложилия ревизията орган по приходите. В последната ЗВР е посочено, че ревизията следва да завърши до 13.03.2015 г. Последните две заповеди са издадени въз основа на Заповед № ЦУ-73 от 08.05.2014 г. и Заповед № ЦУ-188 от 06.11.2014 г. на изпълнителния директор на НАП. Издателят на ЗВР е оправомощен със заповед № РД-01-552 от 07.05.2013 г. на директора на ТД на НАП София. За резултатите от ревизията е издаден ревизионния доклад. Срещу него е подадено възражение на 10.06.2015 г., което е прието за частично основателно. Ревизията е приключила с оспорения в настоящото производство РА, който е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП и е частично изменен от органа.
Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган, защото ревизията е възложена със ЗВР № 1310491 от 19.11.2013 г., издадена от А. В. Т., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. Всички последващи заповеди, изменящи първоначалната ЗВР също са издадени от А. В. Т., поради което съдът е направил извод, че той е органът по приходите, възложил процесната ревизия.
По делото е приложена заповед № РД-01-2 от 05.01.2015 г. на директора на ТД на НАП София, с която във връзка със заповед № 1213 от 11.12.2014 г. за преназначаване на А. В. Т. от длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП София на длъжност началник на отдел „Ревизии“ в ТД на НАП София, е наредено В. А. В., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 ДОПК и ЗОКО по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за конкретно посочени неприключили към 05.01.2015 г. ревизионни производства, в това число и извършваното на М. Д. – Б.. АССГ е счел, че тази заповед не обосновава извод за компетентност на В. А. В. - началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, да издаде оспорения РА в качеството й на орган възложил ревизията, тъй като тя не е издала нито една от ЗВР. По делото не са налице и твърдения, че В. е действала при условията на заместване на възложилия орган ревизията. Не са ангажирани и доказателства относно това кое е наложило отстраняването на органа по приходите, възложил ревизията, който е изрично оправомощен от компетентния орган съобразно чл. 112, ал. 2 ДОПК, а в случая не е установено и наличие на основанията по чл. 7, ал. З ДОПК, при които е допустимо изземване и съответно възлагане компетентността по чл. 119, ал. 2 ДОПК на друг орган, различен от органа, възложил ревизията. Решението е правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, горестоящият орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. В случая изземването на правомощията на възложителя на ревизията на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е направено без посочване на фактическо основание за това. Анализът на нормата налага извод, че възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на друг е предвидена само при конкретни хипотези, изчерпателно посочени в нея - на отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Действително по делото е приложена заповедта на териториалния директор, с която по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК се определя В. А. В., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, да издава ЗВР по реда на чл. 113, ал. 3 ДОПК и ЗОКО по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК, но само въз основа на нея не може да се направи извод, че В. е компетентна да издаде РА. В заповедта за изземването не се съдържат фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка налице ли е някое от законовите изисквания, обуславящо промяна на органа, възложил ревизията по конкретната преписка, като е посочено единствено, че се издава във връзка със заповед № 1213 от 11.12.2014 г. за преназначаване на А. В. Т. от длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП София на длъжност началник на отдел „Ревизии“ в ТД на НАП София. След като не са изложени мотиви за изземване решаването на конкретната преписка от първоначално определените лица и не са установени основанията, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че единия от органите по приходите, подписал РА в качеството на възложител на ревизионното производство е некомпетентен. В случая не е установено наличие на основанията по чл. 7, ал. З ДОПК, при които е допустимо изземване и съответно възлагане компетентността по чл. 119, ал. 2 ДОПК на друг орган, различен от органа, възложил ревизията. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен, както правилно е приел и АССГ.
С оглед така изложените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 1 800 лв. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатен адвокатски хонорар в посочения размер.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 640 от 01.02.2017 г., по адм. дело № 10546/2015 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП да заплати на М. И. Д. – Б., ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.