Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Агенция социално подпомагане против решение по адм. д.№ 9709/ 2015 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Случаят не попада в чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД, защото не се отнася до достъп до лични данни на И. В.. Заявителят не е малолетното дете, което да иска достъп до негови лични данни чрез законен представител, а бащата и поради това се явява трето лице по пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗЛД. Освен това социалните доклади, становища на институции, медицинска документация и протоколи за извършена работа с майката и детето, всякакви подобни документи, не попадат в обхвата на чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД. За администратора на лични данни не съществува задължение да представя копия от документи, а да дава само справки.Съдът неправилно е разширил предметния обхват на закона.

Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба.

Ответната страна И. И. В. оспорва касационната жалба с доводи за правилност на решението. Позовава се на чл. 123, ал. 1 и чл. 74 от СК и твърди, че като родител има право да получи данни за детето си, защото не е лишен от родителски права.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност относно разноските.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в сока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 8166/ 23.12.2015 г. по адм. д.№ 9709/ 2015 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № М-53/ 3.09.2015 г. на КЗЛЗ, с която на основание чл. 10, ал. 1, т....