Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 9692 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „С. М. БГ“ ЕООД срещу решение № 606 от 22.06.2021 г., постановено по административно дело № 375/2019 г. от Административен съд София-област (АССо), с която е отхвърлена жалбата му против заповед № 03-РД/2613/27.06.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. По наведени доводи за неправилност на решението, с конкретно изложени такива по отношение на твърденията за необоснованост и постановяването му при неправилно приложение на закона, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена, като незаконосъобразна и присъждане на направените в хода на производството деловодни разноски. В представени писмени бележки са изложени подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение

Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

По делото е постъпила и частна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител против определение № 1239 от 30.07.2021 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. По наведени доводи за незаконосъобразност на същото се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски в пълен размер по представения списък на същите.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № 03-РД/2613/27.06.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане с ИД № 23/04/1/0/02200/07.12.2016 г., подадено от „С. М. БГ“ ЕООД с обект на инвестицията „Разширение на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици с битово административна сграда на стойност 1 901974,32 лв.

С обжалваното решение АССо, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно.

Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неправилност на извода на съда за постановяване на заповедта в съответствие с изискванията за нейната форма. От съдържанието на същата се установява, че тя съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК , приложим в случая при липсата на изисквания в специалния закон, като съдържа точно и конкретно посочване на установените в хода на административното производство фактически обстоятелства и приложените правни норми. Този довод е мотивиран с твърдения, че органът не е изяснил релевантните за спора факти, което само по себе си е нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, но в случая липсва такова нарушение. Противно на твърденията на жалбодателя органът е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая преди постановяване на заповедта.

Основният спор между страните се свежда до правилността на извода на съда за законосъобразност на заповедта, като настоящият състав намира, че в случая правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон.

При безспорно установения факт, че дружеството към момента на подаване на заявлението не е отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1, т 2 Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.(Наредбата), тъй като минималният стандартен производствен обем на земеделското му стопанство е бил по-малко от нормативно установения минимум - левовата равностойност на 8000 евро. Това е така, тъй като безспорно към датата на подаване на заявлението в стопанството не са били налични декларираните 5980 бр. патици, като същите не са били налични и към момента на извършените проверки от органа на 09.03.2017 г. в изпълнение на задълженията им по чл. 35 АПК, а твърдяното обстоятелство, че 54 дни по-рано същите са били налични в стопанството не обосновава извод за изпълнение на наличие на нормативното условие на Наредбата. Ирелевантен е и факта, че към момента на постановяване на заповедта, разпореждането за спиране на експлоатацията на животновъдния обект № 04/29.11.2016 г. е било отменено след оспорването му пред АССо, тъй като с това не се променя факт, че към момента на подаване на заявлението условието по чл. 8, ал.1, т.2 от цитираната Наредба не е било налице.

Посоченото нормативно изискване не противоречи и на правото на ЕС, като това е и становището на Съда на Европейския съюз по дело № 409/2021 г., който в постановеното по това дело решение от 01.12.2022 г. приема, че условие като разглежданото в главното производство, съгласно което кандидатът трябва да докаже, че към датата на подаване на заявлението производственият обем на земеделското му стопанство е не по-малко от равностойността на 8 000 EUR, попада в обхвата на свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при прилагането на член 17 от Регламент № 1305/2013. , който трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която обвързва предоставянето на посоченото в тази разпоредба подпомагане с изпълнението на условието кандидатът да докаже, че към датата на подаване на неговото заявление производственият обем на земеделското му стопанство е не по-малко от равностойността на 8 000 EUR.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Частната жалба, подадена от процесуалния представител на ответника настоящия състав намира за основателна. С обжалваното определение АССО е отказал да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, които са присъдени в размер на 1000 лв. при представени доказателства за направени такива от ДФЗ в размер на 14 446,80 лв., представляващи заплатен хонорар за едни адвокат. За да откаже исканото изменение съдът е изложил съображения, че делата по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не са с материален интерес, тъй като в това производство се извършва преценка за законосъобразността на акта, които настоящият състав не споделя. От доказателствата по делото се установява, е налице определен материален интерес, тъй като със заповедта е отказано финансиране в размер на 1 901 974,32 лв., при което в случая договореното и заплатено от ДФЗ възнаграждение за един адвокат е в размер много по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при което неправилно същото е редуцирано до размер от 1000 лв. В случая нормативно определения минимален размер съпоставен с размера на заплатения води до извод за неоснователност на направеното възражение от процесуалния представител на дружеството за неговата прекомерност.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно вместо, което бъде постановено ново, с което постановеното по делото решение в частта за разноските бъде изменено, като „С. М. БГ“ЕООД бъде осъдено да заплати допълнително сума размер на 13446,80 лв., представляваща разликата над присъдения с решение №606 от 22.06.2021 г. до пълния размер на направените от ДФЗ такива.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника направените в касационното производство деловодни разноски в размер на 14446,80 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат в това производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606 от 22.06.2021г., постановено по административно дело № 375/2019 г. от Административен съд София-област.

ОТМЕНЯ определение № 1239 от 30.07.2021 г., постановено по административно дело № 375/2019 г. по описа на Административен съд София-област, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „С. М. БГ“ ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ допълнително сума в размер на 13446,80 (тринадесет хиляди четиристотин четиридесет и шест и 0,80) лева - направени деловодни разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „С. М. БГ“ ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ деловодни разноски в размер на 14446,80 (четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и шест и 0,80) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА