Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), против Решение № 2657/18.04.2016 г. по адм. дело № 35/2016 г. на Административен съд София-град. Доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се в жалбата, че от ответника по касационната жалба е депозирано писмено заявление от 02.11.2015г. до директора на СДВР,с което е поискал прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 30.11.2015г. по реда на чл. 69 от КСО,което искане е прието от директора с поставянето на резолюция "Да" върху него.Въз основа на това е изготвена справка за общия му осигурителен стаж по чл. 69 от КСО.При наличието на изискуемият се стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО и депозираното от страна на заявителя заявление за прекратяване налужебното му правоотношение административния орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,поради което е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение.Според касатора, депозираното по-късно заявление от 16.11.2015г. за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е без значение и то няма законово обвързващо действние спрямо директора на СДВР. Според него са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че директорът на СДВР към момента на издаване на заповедта е трябвало да се съобрази с променената вола на служителя.При липсата на законови предпоставки в тази насока, съдът с решението си възприемайки обратното, е постновил един необоснован и постановен в нарушение на материалния закон съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Ответникът – А. А. Л. от [населено място], в писмено становище чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба по...