Производството е по чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Б. Г. К., подадена от процесуалния му представител адв. С., срещу Решение № 811/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 549/2014 г. по описа на Административен съд София град и частна жалба против определение № 2072/20.04.2015 г. постановено по същото дело. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, както и тази на обжалваното определение, като спорът се реши по същество от касационната инстанция и се уважат предявените от него искове. Претендира разноски по делото.

О. Мо на вътрешните работи чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваните съдебни актове.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби и правилност на обжалваните съдебни актове.

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Производството пред Административен съд София град се е развило по искова молба на Б. К. против Министерство на вътрешните работи /МВР/. С нея, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 27 125.60 лева, представляващи неизплатено възнаграждение за периода 28.11.2006 г. до 09.01.2009 г., лихва за забава върху сумата в размер на 12 480.18 лева, в размер на 800 лева, сума за вещево доволство за 2007 и 2008 г. и лихва върху нея в размер на 293.66 лева, причинени от приложението на Инструкция за подбора, подготовката и преминаването на служба на служители от МВР, изпращани за участие в мисии на международни организации, утвърдена със заповед № МЗ-11/05.06.2007 г. на министъра на вътрешните работи, обявена за нищожна с решение № 14946/08.12.2009 г. по адм. дело № 5837/2009 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 8917/29.06.2010 г. по адм. дело № 4345/2010 г. по описа на Върховния административен съд и Инструкция за подбора, подготовката и преминаването на служба на служители от МВР, изпращани като полицейски наблюдатели в мисии на международни организации, рег. № Iз-971/30.06.2006 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена с Инструкцията от 2007 г.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените обективно съединени искове. За да постанови този резултат е приел, че в хипотезата на отменен подзаконов нормативен акт обезвреда не се следва по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ а по предвидения в чл. 195, ал. 2 АПК ред. Отделно от това е приел, че претърпените от ищеца вреди, поради принудително ползване на неплатен отпуск за периода на участие в мисия не са пряка и непосредствена последица единствено от инструкциите, на чиято нищожност се основават предявените искове, а произтича и от нормативни актове от по-висока степен, установяващи задължението на ищеца за ползване на такъв отпуск. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

В случая се претендират вреди, произтичащи от обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение Инструкция за подбора, подготовката и преминаването на служба на служители от МВР, изпращани за участие в мисии на международни организации, утвърдена със заповед № МЗ-11/05.06.2007 г. на министъра на вътрешните работи и Инструкция за подбора, подготовката и преминаването на служба на служители от МВР, изпращани като полицейски наблюдатели в мисии на международни организации, рег. № Iз-971/30.06.2006 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена с Инструкцията от 2007 г.

С. То решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Следователно наличието на отменен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая не води до основателност на предявените искове за причинени имуществени вреди. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, като за периода от приемането му до неговата отмяна се счита за законосъобразен, поради което и поражда валидни правни последици, съответно, не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Съдебното решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.

Независимо от гореизложеното, правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е налице и пряка причинна връзка между отменените нормативни актове и твърдяния вредоносен резултат. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. В случая със заповед на министъра на вътрешните работи ищецът е назначен на същата длъжност в рамките на притежаваната категория по щат „Мисии на международни организации” при Национална служба „Полиция” – МВР, разрешено му е ползването на неплатен отпуск и е изпратен като полицейски наблюдател в мисия на ООН, като вещевото и медицинското оборудване са за негова сметка. Тази заповед освен че опосредява причинната връзка не се и основава на подзаконовите нормативни актове, от чието приложение ищецът извежда наличието на причинени имуществени вреди, а на приложението на чл. 191, ал. 1, т. 8 и чл. 212, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) отм. в относимите към момента на издаването и редакции на разпоредбите. Съгласно чл. 191, ал. 1, т. 8 ЗМВР отм. държавният служител може да бъде назначен без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория при участие в мисии на международни организации, съответно има право на неплатен отпуск за времето на участие в тези мисии по чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР отм. , Изложените в касационната жалба доводи относно незаконосъобразността на заповедта на министъра на вътрешните работи не подлежат на обсъждане в настоящето производство, тъй като тази заповед не е негов предмет, а косвен контрол за законосъобразност е недопустим. Отделно от това, предявените пред съда искове не се и основават на нейната незаконосъобразност. В тази връзка не подлежат на обсъждане и доводите в касационната жалба относно неизпълнение от страна на ответника на негово задължение за заплащане на възнаграждение за положен от ищеца труд в исковия период, като излизащи извън рамките на конкретното производство по чл. 203 и сл. АПК, определени с обстоятелствата, изложени в исковата молба. Предявените искове не са за заплащане на дължимо се, но неплатено възнаграждение за положен труд и за неосигуряване на вещево имущество при приложението на чл. 199, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 ЗМВР отм. , които искове подлежат на разглеждане по друг ред.

При така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Обжалвано е и определение № 2072/20.04.2015 г., постановено по същото дело, с което в производство по чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника искане за допълване на постановеното решение в частта му за разноските, като му е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 1313 лева.

За да уважи направеното искане съдът е приел, че страната своевременно го е заявила, като не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК. Определението е неправилно.

По делото не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Специалният закон не предвижда заплащане на възнаграждение при осъществена защита от юрисконсулт. Не се доказват сторени по делото разноски по смисъла на посочената разпоредба от тази страна и пред настоящата инстанция.

С оглед изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и се остави без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред двете инстанции.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 811/16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 549/2014 г. по описа на Административен съд София град.

ОТМЕНЯ определение № 2072/20.04.2015 г., постановено по адм. д. № 549/2014 г. по описа на Административен съд София град.

ОТХВЪРЛЯ искането на Министерство на вътрешните работи, гр. С., за присъждане на разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.