Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – гр. Б.д, против решение № 1637 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 379/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отменено негово решение № 1116р-4605/08.06.2016 г., обективиращо отказ за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Ж. В. О. от [населено място].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради несъответствие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът счита, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на СУМПС в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № І-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. (Наредба № І-157/1.10.2002 г./Наредбата), т. к. заявителят Ж. В. О. не притежава свидетелство за завършено основно образование (Арг.: чл. 23, ал. 3 от ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) (ЗНП, отм., ДВ, бр. 79/13.10.2015 г.). Твърди, че представеното удостоверение за завършен осми клас не покрива изискването по чл. 13, ал. 1, т. 7 Наредбата. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на оспорването срещу решение № 1116р-4605/08.06.2016 г., включително в частта относно присъдените разноски в полза на ответника.
Ответникът – Ж. В. О., от [населено място], [улица], в депозиран писмен отговор от 05.06.2017 г., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отменено решение № 1116р-4605/08.06.2016 г. на началник на сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Б.д, с което е отказано издаването на ново СУМПС на името на Ж. В. О. от [населено място], [улица], на основание чл. 14, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 7 Наредба № І-157/1.10.2002 г.
За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на административния акт, считайки за нарушено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради непосочване на фактическите основания, въз основа на които е издаден.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Неправилен е изводът на АС - Благоевград за немотивираност на решение № 1116р-4605/08.06.2016 г. В съответствие с чл. 35 АПК в него са посочени фактите и обстоятелствата, които са послужили като основание за издаването му. Изрично е записано, че представеното от Ж. О. удостоверение за завършен осми клас, издадено от помощното училище в [населено място] не е документ за завършена степен на образование, а преждеподаденото от него Свидетелство, Серия Е-97 № [номер], рег. № [номер]/23.06.1997 г. от ОУ "[наименование]", с Я. е невалидно. При тези данни органът е приел, че заявителят не е представил изискващото се свидетелство за завършено основно образование, поради което е налице хипотезата на чл. 59, ал. 1, предл. второ АПК. Посочено е и правното основание на постановения отказ – чл. 14, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 7 Наредба № І-157/1.10.2002 г. Така изложените мотиви са напълно достатъчни, за да обосноват прилагането на цитираните разпоредби и дават възможност да бъде осъществена проверка за законосъобразност на административния акт, респ. за съответствието му с материалния закон (Арг.: чл. 145, ал. 1 АПК). В тази връзка касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение е основателно.
В конкретния случай не е налице спор по фактите. Спорът е правен и касае характера на представеното от Ж. О. удостоверение за завършен VIII клас на помощното училище в [населено място], в контекста на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 7 Наредба № I-157/1.10.2002 г., респ. удостоверява ли то изискващата се от закона степен на образование (в случая основно). По този релевантен въпрос в обжалваното съдебно решение не са изложени каквито и да било фактически и правни изводи, а преценката за незаконосъобразност на оспорения административен акт е израз на формалистичен и едностранчив подход при оценка на доказателствения материал, с което съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно относимата редакция на чл. 151, ал. 2 ЗДвП (ДВ бр. 37/2015 г., в сила от 19.01.2013 г.), СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Според предписанието на чл. 14, ал. 1, изр. 1-во Наредба № І-157/1.10.2002 г., при придобиване на нова категория, възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки или за допълнително вписване на код по чл. 7, ал. 3, на водача се издава ново СУМПС въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на МПС. Точка 7 от визираната разпоредба изисква лицето следва да представи копие от документ за завършено най-малко основно образование.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и заявилите СУМПС след придобиване на нова категория (хипотезата на чл. 14, ал. 1 Наредба № І-157/1.10.2002 г.), следва да са завършили поне основно образование. И следователно, ако не са завършили тази степен на образование, същите не удовлетворяват изискванията за издаване на удостоверителен документ по чл. 151, ал. 2 ЗДвП.
Към датата на издаване на оспореното решение (08.06.2016 г.), с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, е бил приложим Законът за народната просвета (ЗНП, отм. ДВ, бр. 79/2015 г.), уреждащ устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета. В чл. 26, ал. 1, т. 1 – 12 ЗНП са посочени видовете училища. В тях се придобива училищно образование, което "осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество" (чл. 22, ал. 1 ЗНП), и което "според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално" (чл. 22, ал. 2 ЗНП). Деца и ученици със сензорни, с физически, с множество увреждания, с умствена изостаналост, с обучителни трудности и с езиково-говорни нарушения са "деца и ученици със специални образователни изисквания (СОП)" (Арг.: § 3а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ППЗНП). По правило тези деца, както и децата с хронични заболявания, се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 10 ЗНП, но за тях могат да се създават и специални училища по чл. 26, ал. 1, т. 11 ЗНП, в които приемът се осъществява по ред, определен от МОН, съгласувано с компетентните държавни органи и общинските съвети (чл. 27, ал. 1 и 3, и чл. 28, ал. 1 и 2 ЗНП).
Специалните училища за обучение на ученици от I до VIII клас с умствена изостаналост са "помощни училища" (чл. 71 и чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗНП). Обучението се осъществява по специален учебен план в съответствие с чл. 19 от ЗСООМУП (ЗАКОН ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН) (Обн., ДВ, бр. 67/27.07.1999 г., в сила от 27.07.1999 г., отм., ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.), различен от учебния план, по който се обучават учениците от общообразователните училища. Равнищата на необходимата общообразователна и професионална подготовка на децата и учениците със СОП се определят от държавните образователни изисквания за тяхното обучение (чл. 16, т. 8 ЗНП), които се приемат с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано със съответните министерства и ведомства (чл. 17, т. 3 ЗНП). Издадената по силата на законова делегация Наредба № 1 от 23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания (обн., ДВ, бр. 11/10.02.2009 г.), в разпоредбата на чл. 44, ал. 2 предвижда, че обучението и възпитанието на учениците с умствена изостаналост в помощните училища се осъществяват по специални учебни планове, разработени в съответствие с държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, за професионалното образование и обучение, за придобиването на квалификация по професии, утвърдени от министъра на образованието и науката, както и по индивидуални образователни програми, разработени въз основа на рамкови учебни програми по учебни предмети от културно-образователни области за ученици с умствена изостаналост и с множество увреждания, утвърдени от министъра на образованието и науката.
Съгласно предписанието на чл. 46, ал. 1 и ал. 3 ППЗНП на учениците, завършили VIII клас, училището издава свидетелство за основно образование съгласно държавните образователни изисквания за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и за документите за системата на народната просвета (ал. 1). Тази разпоредба съответства на чл. 23, ал. 3 ЗНП, съгласно която придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование, което е окончателно. На учениците, завършили VIII клас в специални училища за деца с умствена изостаналост, училището издава удостоверение за завършен VIII клас съгласно държавните образователни изисквания за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания и за документите за системата на народната просвета (ал. 3).
Систематичният анализ на цитираната нормативна уредба сочи, че удостоверението за завършен осми клас, издадено от помощно училище не се припокрива и не е равнозначно на свидетелство за завършено основно образование, съгласно чл. 46, ал. 1 ППЗНПП, издадено от общообразователно училище.
Видно от доказателствата по делото (л. 25) Ж. В. О. е завършил през учебната 1994/1995 г. VIII клас в помощно училище [наименование] – [населено място], закрито със заповед № РД 14-363/24.07.2008 г. на министъра на образованието и науката. Следователно лицето не притежава свидетелство за завършено основно образование, каквото е императивното изискване на чл. 14, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 7 Наредба № І-157/1.10.2002 г. за издаване на СУМПС за нова категория. Липсата на този документ е с правоизключващо действие относно възможността за удовлетворяване искането на заявителя. Ето защо и противно на възприетото от АС - Благоевград, настоящата инстанция не констатира основания по чл. 146 АПК за отмяната на административния акт. Обжалваното пред първостепенния съд решение № 116р-4605/08.06.2016 г. на началника на сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Б.д е издадено от компетентен орган; в предвидената в закона форма; при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Като е стигнал до обратен извод, първостепенният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Ж. В. О..
С оглед изход на спора в касационната му фаза, разноски за настоящата инстанция не следва да присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1637 от 22.11.2016 г., постановено по адм. дело № 379/2016 г. по описа на Административен съд – Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. В. О., от [населено място], [улица], срещу решение № 1116р-4605/08.06.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – гр. Б.д. Решението е окончателно.