Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. В. срещу решение № 2678 от 30.04.2018 г. по в. гр. д.№ 4008 от 2017 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30.09.2016 г. по гр. д.№ 50579 от 2013 г. на Софийския районен съд, 57 състав по втората фаза на делбата, с което на съделителката Л. Д. И. е възложен на основание чл. 349, ал. 1 ГПК апартамент №. ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и същата е осъдена да заплати на другите двама съделителите С. А. В. и М. А. В. суми за уравнение на дяловете им.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно - незаконосъобразно и необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът С. В. твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената от него практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 65 от 12.09.1977 г. по гр. д.№ 38 от 1977 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 67 от 23.06.1986 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 7 от 27.12.1965 г./ по следните правни въпроси:

1. Кой е посоченият в чл. 349, ал. 4 ГПК преклузивен срок, в който може да се предяви възлагателна претенция?

2. Кой съделител има право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК на сънаследствен неподеляем имот?

3. При възлагане на недвижим имот, изхожда ли се от броя на членовете на семейството и дава ли се предпочитание на съделителя с най-многочленно семейство?

4. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства?

5. Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановеното решение?

Освен това, касаторът счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по жалбата Л. Д. И. и М. А. В. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за извършване на делбата чрез възлагане на делбения имот на съделителката Л. Д. И. по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че Л. И. е направила искане за възлагане на имота своевременно - много преди първото по делото заседание след допускане на делбата, още с подаването на исковата молба за делба. Счел е, че Л. И. е доказала наличието на предпоставките на чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане на имота: имотът е неподелаяем; представлява жилище, което е било съпружеска имуществена общност между съделителката и наследодателя на страните А. В. И.; съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на А. И. на 13.12.2008 г. и Л. И. няма собствено жилище.

Въззивният съд е приел, че липсата на нарочно определение на първоинстанционния съд за приемане на заявената от Л. И. още в исковата молба претенция за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК не може да обуслови извод, че тази претенция не е заявена от съделителката. Приемането на възлагателната претенция с нарочно определение било необходимо само за внасяне на яснота относно предмета на делото. А в случая, в първото по делото заседание след допускане на делбата съделителят и въззивник С. В. изрично е оспорил възлагателната претенция на Л. И., следователно не е била налице неяснота и за страните, че в предмета на делото е включена и тази претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК.

Приел е за недоказани доводите на въззивника, че съделителката Л. И. има и друго жилище. От приложените пред първоинстанционния съд искова молба и решение по допускане на делба на недвижим имот в [населено място], О. Д по гр. д.№ 693 от 2014 г. на Кюстендилския окръжен съд не можело да се направи извод, че Л. И. притежава и друг жилищен имот. Приложената към въззивната жалба разпечатка на съдебно решение за извършване на делбата на имота в [населено място], чрез възлагане на жилищен имот по чл. 349, ал. 1 ГПК на Л. И. /решение от 15.04.2016 г. по гр. д.№ 2503 от 2013 г. на Дупнишкия районен съд/ не била приета като доказателство по делото, тъй като въззивникът не е поискал това. Освен това, представеното решение не било подписано и нямало данни дали е влязло в сила. Дори и да се приемело, че това решение е влязло в сила на 27.05.2016 г., както е твърдял въззивника и което твърдение не е било оспорено от Л. И., отново не можело да се приеме за доказано, че Л. И. притежава друго жилище, тъй като не било доказано възложената с решението на Дупнишкия районен съд вилна сграда да отговоря на изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 1, т. 30 ДР на ЗУТ за жилище, нито било доказано, че тази вилна сграда може да се ползва целогодишно.

I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд поради следното:

1. По първия поставен въпрос /кой е посоченият в чл. 349, ал. 4 ГПК преклузивен срок, в който може да се предяви възлагателна претенция/ приетото в обжалваното решение съответства както на закона, така и на съдебната практика. В съответствие с тях е прието, че Л. И. е предявила претенцията си за възлагане на делбения имот преди изтичане на посочения в чл. 349, ал. 4 ГПК преклузивен срок - преди приключване на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата.

2. Вторият поставен въпрос /кой съделител има право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК на сънаследствен неподеляем имот/ не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който би могъл обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение или въпрос, по който е бил длъжен да се произнесе. Въззивният съд се е произнесъл само по заявената от Л. И. претенция за възлагане на делбения имот по чл. 349, ал. 1 ГПК, като напълно в съответствие с приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк. д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС е приел, че в този случай въобще не следва да разглежда и се произнася по претенцията на съделителя С. В. по чл. 349, ал. 2 ГПК.

3. Третият поставен въпрос /при възлагане на недвижим имот, изхожда ли се от броя на членовете на семейството и дава ли се предпочитание на съделителя с най-многочленно семейство/ също не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като също не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Този въпрос касае претенцията на съделителя С. В. по чл. 349, ал. 2 ГПК, по която, както бе посочено и по-горе, въззивният съд въобще не се е произнасял и не е бил длъжен да се произнася.

4. По четвъртия и петия поставени въпроси /4. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и 5. Задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановеното решение? / няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, възражения и доводи на страните, включително и доводът, че съделителката Л. И. притежава друго жилище.

II. По посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага явна необоснованост на решението с оглед правилата на формалната логика или видимо тежко нарушение на закона: такова явно нарушение на материалния или процесуалния закони, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл или до приложението на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма.

В конкретния случай обжалваното решение е очевидно неправилно /необосновано/ по въпроса притежава ли съделителката Л. И. друго жилище като отрицателна предпоставка за уважаването на възлагателната претенция. По този въпрос в мотивите на обжалваното решение напълно в противоречие с правилата на формалната логика съдът е приел за установени взаимно изключващи се твърдения: от една страна - че с решение от 15.04.2016 г. по гр. д.№ 2503 от 2013 г. на Районен съд - Дупница на съделителката Л. И. е било възложено на основание чл. 349, ал. 1 ГПК дворно място със сграда в [населено място], а от друга страна - че правилно първоинстанционният съд е приел, че съделителката Л. И. не притежава друго жилище и поради това на същата следва да бъде възложен на основание чл. 349, ал. 1 ГПК процесният апартамент, находящ се в [населено място],[жк].

Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2678 от 30.04.2018 г. по в. гр. д.№ 4008 от 2017 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-В въззивен състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора С. А. В. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 178, 88 лв. /сто седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/.

УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.