Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

Гр.София, 26.03.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: К. Г

М. Ж

при секретаря В. М, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 606 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С. А. от гр. София срещу решение № 7120/25.10.2017г. по в. гр. д. № 9649/2017г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № II – 71 – 118/19.09.2014г. по гр. д. № 41586/2012г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено по реда на чл. 248 ГПК с решение от 03.06.2016г., в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, че касаторът дължи на С. П. З. сумата от 6 267, 19 евро – част от главница, представляваща задължение по запис на заповед от 31.10.2011г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.03.2012г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д. № 11305/2012г. на СРС, както и е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. П. З. насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 6 260 евро.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли същото да се отмени, като се отхвърли искът за признаване за установено съществуването на вземане...