Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. София, 25.03.2019 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова,

при участието на прокурора Раева

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр. д № 1651/2018г и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Пловдивска апелативна прокуратура срещу решение №20 от 05.02.2018г по в. гр. дело № 640/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.09.2017г по гр. д № 59/2017г на Старозагорски окръжен съд, присъдил поискано от Т. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ в пълния размер на иска от 30 000 лева.

Въззивният съд на свой ред е приел за установена описаната в исковата молба фактическата обстановка, обуславяща отговорност на държавата за веди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.С постановление от 11.12.2012 година на Следствения отдел на специализираната прокуратура Г. е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство и спрямо нея била взета марка за неотклонение „подписка“.След приключване на разследването, на 28.12.2012 година бил изготвен обвинителен акт и внесен за разглеждане в Специализирания наказателен съд, образувано е НОХД № 2208 от 2012г, като на 04.03.2013 година е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на една от обвиняемите. Наказателното производство е продължило спрямо останалите четирима подсъдими, между които и ищцата....