О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

ГР. София, 22 март 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.01.19 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3736/18 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас/АС/ по гр. д. №17/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Н. К. срещу касатора иск по чл. 240 ЗЗД – за връщане на сумата от 100 000 лв., дължима по договор за заем между страните от 5.10.09 г. и иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата 30518, 69 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода 18.12.13 – 18.12.16 г. Отхвърлено е като неоснователна направеното от ответника по иска, сега касатор, възражение за прихващане със сумата от 100 000 лв., платени на ищеца, като представител на „Каравида” ЕООД, на четири вноски с представените разходни касови ордери, от „Качика” ЕООД, с едноличен собственик на капитала Н. К..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2/ с всичките й хипотези/ ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС - ТР №1/2013 г. на ОСГТК и практиката на ВКС – посочените решения по чл. 290 ГПК, са решени следните правни въпроси от предмета на спора:1. Когато твърдените от някоя от...