6№ 209

гр.София, 22.03.2019 г.

Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Д

Членове: Г. М

Д. Сгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 44 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1823/ 13.07.2018 г. по гр. д. № 4106/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 3257/ 12.05.2017 г. по гр. д. № 2534/ 2015 г. на Софийски градски съд, е осъдил Т. Ф. В. и Х. Н. В. на основание чл. 59 ЗЗД да заплатят на Г. Д. Г. сумата 10 120.85 лв. – това, с което последният като собственик на един застроен УПИ в [населено място] се е обеднил, а съпрузите В. са се обогатили, като в периода 23.02.2012 г. – 23.02.2015 г. са го ползвали без основание, ведно със законната лихва от 23.02.2015 г., а искът е отхвърлен до размера от 50 326.79 лв., който е бил уважен с първоинстанционното решение.

Касаторът Г. Д. Г. иска въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 10 120.85 лв. до сумата 50 326.79 лв., по три материално-правни въпроса, чието обобщаване се свежда до следния: Когато купувачът от публична продан претендира обезщетение за неоснователно ползване на възложения имот от лице, което го е купило от длъжника след вписаната ипотека в обезпечение на дълга, а го е подобрило в периода след описа и оценката по изпълнителното дело до влизане в сила на постановлението за възлагане, кое състояние на имота е от значение за размера на вземането по чл. 59 ЗЗД: към описа и оценката или към периода, който следва влязлото в сила постановление за...