РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

№ 402

София, 12 ноември 2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на

деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

ЧЛЕНОВЕ: Л. М.

Ж. Н.

при участието на секретаря

К. П

и в присъствието на прокурора П. М

изслуша докладваното от председателя (съдията)

С. С

дело № 473/2009 година

Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия М. А. З. против въззивно решение № 139 от 22.06.2009г. постановено по в. н.о. х.д. № 167/2009г. на Пловдивския апелативен съд.

В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК и се иска преквалифициране на деянието по чл. 331, ал. 1 НК и определяне на наказание „пробация. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват и не представят допълнителни писмени съображения във връзка с наведените в жалбата доводи.

Частният обвинител не се явява и не взема и писмено становище по жалбата.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното:

Старозагорският окръжен съд с присъда № 32 от 24.03.2009г. по н. о.х. д. № 29/2009г. е признал подсъдимия М. А. З. за виновен в това, че на 14/15.08.2008г. в С. З, при условията на продължавано престъпление е запалил сграда, намираща се в кв.Лозенец, ул. Зайчова поляна № 1, като пожара е представлявал опасност за живота на малолетните Н. А. на 2г. и 8 месеца и Г. А. на 5г. и 6 месеца и е имало опасност да се разпростре и върху други имоти - сграда със значителна стойност, собственост на Ч. С., както и от пожара са последвали значителни вреди в размер на 3935, 58лв., поради което и на основание чл. ЗЗО, ал. З предл. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ режим.

Пловдивският апелативен съд с решение № 139 от 22.06.2009г. по в. н.о. х.д. № 167/2009г. е изменил присъда № 32 от 24.03.2009г. постановена по н. о.х. д. № 29/2009г. на Старозагорския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРАЛ извършеното от подсъдимия М. А. З. деяние по чл. ЗЗО, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложил наказание от две години лишаване от свобода, и потвърдил присъдата в останалата й част.

Доводите за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието са неоснователни.

Съображенията, изложени в касационната жалба по довода за нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаят квалификацията на деянието. Твърди се, че извършеното покрива признаците на деянието по чл. 331, ал. 1 НК, тъй като пренасянето на пожара върху сградата на частния тъжител е вследствие на умишленото запалване на сградата, собственост на подсъдимия, т. е. налице било самоувреждане, за което той не може да носи отговорност.

Възражението е идентично с направеното и пред въззивния съд и настоящият състав го намира за неоснователно.

Съставомерност на деянието по чл. ЗЗО, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 1 НК е налице винаги, когато са налице условията на основния състав-запаленото имущество да е със значителна стойност. Паричната равностойност на предмета на посегателството е признак от състава на престъплението, без да има значение чия собственост е запаленото имущество. По делото съдът е бил длъжен да изясни каква е стойността на имуществото и след като това е

Направено чрез назначените експертизи, правилно е прието, че запаленото имущество е със значително стойност. Правилни са изводите на въззивния съд, че са доказани по несъмнен начин и двете квалифициращи обстоятелства по чл. ЗЗО, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК - пожарът е представлявал опасност за живота на двете малолетни деца, които са спасени благодарение намесата на съседи, както и че не само е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, но и обективно в резултат на второ деяние това е станало, с което са причинени и вредите за частния обвинител.

При правилно установените от въззивния съд фактически положения материалния закон не е нарушен. Квалификацията на деянието, коригирана от въззивния съд е по чл. ЗЗО, ал. 2, т. 1 и 2 вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, поради което и не е налице касационното основание по чл. 348, т. 1 НПК.

Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието.

При определяне на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като въззивният съд именно поради тежкото семейно положение на подсъдимия е проявил снизхождение и приел, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и определил наказанието под най - ниския предел, а именно две години лишаване от свобода. Това наказание е съответно на извършеното от подсъдимия престъпление и в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК - да поправи и превъзпита подсъдимия.

Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения, даващи основание за отмяна на обжалваното решение то следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 22.06.2009г. постановено по в. н.о. х.д. № 167/2009г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: