Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ОД «ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО» гр. Пловдив срещу решение №536 от 07.04.2008г по гр. дело № 1905/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №40 от 08.05.2007г по гр. д. 105/2007г на Пловдивски районен съд, На основание чл. 261 ал. 2 от ЗМВР отм. е претендирано присъждане на неизплатена разлика от обезщетение при повторно освобождаване от служба, като в една част, за която искът е отхвърлен над размера на присъдените 1799, 16 лева, решението на Пловдивски районен съд е влязло в сила.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, във връзка с формирането на решаващия извод при каква база следва да се отчете приспадане на полученото при предходно освобождаване обезщетение.

Ответникът в касационното производство Б. Н. П. не е заявил становище,

С определение №108 от 03.11.2008г състав на V г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, предвид противоречиво решаване на въпроса как да се приспада вече полученото обезщетение в хипотеза по чл. 261 ал. 2 от ЗМВР отм. - като номинална стойност спрямо базата към момента на повторното прекратяване или като брой възнаграждания според прослужените години, вече изплатени при предходното освобождаване от служба,

Жалбата по същество е основателна

По иск с правно основание чл. 261 от ЗМВР отм. и хипотеза, за която е приложима втората алинея, при вече изплатено обезщетение за дванадесет прослужени години и дължимо обезщетение за още шест при настоящето освобождаване от служба, въззивният съд е приел предходното обезщетение да се приспада като номинална стойност при второто освобождаване, изчислено на база всички прослужени години, по аргумент от чл. 262 ал. 3 от ЗМВР отм. - норма, определяща като база на обезщетението брутното трудово възнаграждение при освобождаване в този случай, Отхвърлен е довод на касатора, че е погасил изцяло задълженията си, като е приспаднал съответен на прослужените години брой възнаграждения,,

Решението е неправилно, При повторно освобождаване от длъжност на служителя се дължи обезщетение в размер на остатъка, според броя прослужени години след повторното постъпване в системата и това именно вземане се определя съобразно базата по чл. 262 ал. 3 от ЗМВР отм., като от дължимото обезщетение по чл. 261 ал. 1 от ЗМВР отм. се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение, Законът съобразява последиците от едно вече приключило правоотношение, без да ги преурежда, Ето защо при последващо освобождаване се приспадат съответния брой платени брутни заплати, а не сумите по тези заплати, т. к с получаването им правото да се претендира обезщетение за тях е вече погасено, Противното води до индексиране на вече изплатено обезщетение посредством преизчисляването му на друга база, което няма опора в действащия нормативен ред.

Предвид горното, основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по въпроса за размера на платеното и дължимото при последващо освобождаване от служба. Пред въззивния съд предмет на разглеждане е било осъдителното решение по иска в частта за сумата от 1799, 16 лева, претендирана и безспорно установена като номиналната разлика, на база приспадане на вече изплатеното обезщетение за 12 прослужени години в паричнен еквивалент, спрямо условното преизчисляване на цялото обезщетение, общо 18 прослужени години, на база брутното възнаграждение към момента на повторното освобождаване. Този иск неправилно е уважен, тъй като обезщетението за остатъка прослужени години след последващо назначение е изплатен изцяло от ОД”П” гр. П.,след съобразно със закона приспадане на вече платеното при предходно освобождаване. Обжалваното въззивно решение следва да бъде изцяло отменено, като в частта за разликата от 1799, 16 лева искът на Б. Н. П. следва да се отхвърли като неоснователен,

Ответникът претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, което е основателно предвид чл. 78 ал. 8 от ГПК за сумата 100 лева,

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

РЕШИ:

Отменява решение №536 от 07.04.2008г по гр. дело № 1905/2007г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява:

Отхвърля иска, предявен от Б. Н. П. от гр. С. срещу О. Д. «ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО» гр. П. за сумата 1799, 16 лева, представляваща неизплатена част от дължимо обезщетение при освобождаване от служба

Осъжда Б. Н. П. от гр. С.,ул. Шувальов №48, да заплати на ОД «ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО» гр. П. сумата 100 лева разноски по делото

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: