Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба на М. А. (M. A.), (М. А.), [дата на раждане], гражданин на Н. Р Б., срещу решение № 3406 от 19.05.2017 г. по адм. дело № 3069/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е продължено настаняването му в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при дирекция "Миграция" - гр. С., разпоредено със заповед № УРИ 4518 ОЧ 1582/23.09.2016 г. на зам. началника на ГПУ Брегово за срок до 23.09.2017 г.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоначалната заповед за принудителното му настаняване е издадена с оглед изпълнението на заповед за прилагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Р. Б", като пред първата инстанция са представени доказателства, установяващи висяща към момента на издаване на заповедта процедура по подадена молба за закрила пред Държавна агенция за бежанците (ДАБ), която към настоящия момент не е приключила с влязло в сила съдебно решение. Предвид това, счита че е налице правна пречка за изпълнение на принудителното му извеждане с оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ). Акцентира, че е със статут на търсещ закрила в България и не следва да бъде връщан в Б., където съществува опасност за живота му. Твърди, че практиката процедурата по връщане да служи като обосновка за продължаване срока на принудително настаняване в СДВНЧ е нарушение не само на конкретни разпоредби от ЗЧРБ и съответните директиви, но и на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и...