Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Р. Б. Д., чрез адв. А. Т. срещу Решение № 3869 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 975 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2016 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА “ГИТ“) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300, 00 лв., произтичащи от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-2304089 от 23.04.2012 г. (НП), издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ - София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение по нахд № 11936 по описа на Софийския районен съд (СРС) за 2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, Д. е осъден да заплати на ИА „ГИТ“ сума в размер на 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се направените от съда изводи, че заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение не подлежи на обезщетяване в производство по специалния ред съгласно ЗОДОВ. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд сочи в решението от една страна, че в исковата молба не се съдържа твърдение за причинени имуществени вреди. От друга страна, неправилно съдът приема, че в хода на производството не са доказани две от предпоставките за реализиране на имуществената отговорност – настъпила вреда и причинна връзка между...