Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу решение № 77/14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 731/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което е отменен РА № Р-04000415010774-091-001/26.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т за определените на Х. Н. Х. от [населено място] 74-091-001/26.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т за определения на Х. Н. Х. от [населено място] данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 637, 18 лв. и лихви – 6 148, 76 лв., потвърден с решение № 322/13.10.2016 г. на същия директор. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 1 810 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионно производство на Х. за установяване на задължения за посочения данък, е изтекъл. В тази връзка са изложени оплаквания, че съдът неправилно е тълкувал приложимите процесуални норми на чл. 109, ал. 1 и чл. 112 ДОПК. В подкрепа на изложените подробни доводи в касационната жалба, че не е пропуснат срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК жалбоподателят сочи съдебна практика на ВАС – решения по адм. дела № 4747/2012 г.,4071/2013 г., № 4286/2014 г., № 11379/2014 г., № 3542/2014 г., № 7517/2015 г. и № 12943/2015 г. Освен това счита, че предвид чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ ГДД се подава в срок до 30 април на следващата година, то срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизия започва да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 31.12.2015 г. Твърди се от касационния жалбоподател, че следва да се има предвид, че конкретното ревизионно производство е образувано с издаването на ЗВР от 22.12.2015 г. и затова оспорения ревизионен акт е резултат от допустимо ревизионно производство, което не е в противоречие с чл. 109, ал. 1 ДОПК. Излагат се оплаквания, че дори да се приеме, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК не е изтекъл, неправилно съдът е кредитирал третия вариант на съдебно-счетоводната експертиза, в който вещото лице установило, че Х. Х. няма превишение на разходите над доходите на годишна база за 2009 г. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, с касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Х. Х. срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 007, 16 лв.

Ответникът по касационната жалба Х. Н. Х. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. С. я оспорва като неоснователна, а обжалваното решение счита, че е правилно и е съобразено с вече утвърдилата се практика на ВАС. Сочи, че са неоснователни доводите на касационния жалбоподател относно укриване и трайно отсъствие на данъчно задълженото лице, тъй като както е известно от практиката на ВАС. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени ревизионния акт, издаден на Х. Х. за определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 637, 18 лв. и лихви – 6 148, 76 лв. първоинстанционният съд е приел, че приходните органи не са спазили срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство. За да направи този извод съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ за подаване на ГДД за 2009 г. в срок до 30.04.2010 г. Началото на този срок според съда е започнал да тече от 01.01.2011 г. и е изтекъл на 31.12.2015 г., като е приел, че в същия период изтича и давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, тъй като и той е петгодишен и започва да тече от следващата година, през която е следвало данъкът да се заплати. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ задължението за заплащане на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. е било до 30.04.2010 г. Относно заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) съдът е установил, че е издадена на 22.12.2015 г., но е връчена на задълженото лице на 04.01.2016 г., поради което е прието, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл и не е следвало да се образува ревизионно производство на Х. Х.. Обжалваното решение е правилно постановено.

Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен и с неговото изтичане не може да се образува ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. Предвид, че срокът е преклузивен съдът следи служебно за неговото спазване, за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите по приходите и според които срокът е изтекъл на 31.12.2015 г., както е приел и съда, но спорът между страните по делото касае началото на ревизионното производство. При изложеното в първоинстанционното решение и съобразно доводите в касационната жалба се установява, че според приходните органи започването на ревизията се свързва с издаването по чл. 112, ал. 1 ДОПК на ЗВР – 22.12.2015 г., а според съда с връчването й – 04.01.2016 г. Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенния съд е приел за начало на броене на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК от момента на връчване на данъчно задълженото лице на ЗВР, който в случая е 04.01.2016 г. Образуването на ревизия на Х. Х. за установяване на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до единствения законосъобразен извод, който е направен и от първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо разглеждане на правния спор по същество, поради което настоящият състав няма да се произнася относно мотивите на първоинстанционния съд по съществото на спора.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизията има значение при преценка за спиране на давностния срок на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, но не и при преценка дали е спазен срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство. Актуалната и преобладаваща практика на ВАС категорично приема, че ревизионното производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице – вж. решения по адм. дела № 9906/2014 г., № № 392/2015 г., № 9301/2016 г. и мн. др. Като е приел, че образуването на ревизионното производство се свързва с връчването на ЗВР на данъчния субект, както и че към 04.01.2016 г. е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, първостепенния съд е постановил правилно решение.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на материалноправните и процуесуалноправни разпоредби и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв.С., на Х. Х. следва да се присъдят 1 700 лв., представляващи направени разноски за касационната инстанция. Поисканите и посочени пътни разноски в размер на 70 лв., не следва да се присъждат, тъй като няма писмени данни да са направени.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 731/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП да заплати на Х. Н. Х. от [населено място] направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева). Решението не подлежи на обжалване. ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ М. З.

Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли посочените в този текст срокове. Според чл. 112, озаглавен "Образуване на ревизионно производство", ал. 1 ДОПК това производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. В чл. 114 ДОПК са регламентирани сроковете, в които следва да се извърши ревизията и според изрично посоченото в ал. 1 на чл. 114 срокът за извършването на ревизията започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагането. Така цитираните законови норми не обосновават извод за това, че ревизионното производство се образува едва когато се връчи заповедта за възлагането му, тъй като това противоречи на изрично разпореденото в чл. 112 ДОПК. ПОДПИС: /М. З./