Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. против решение № 2270 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 3263/2015 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – началникът на РДНСК – Североизточен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на Б. Г. Б. против заповед № ДК-10-СИР-42/23.07.2015 г. на началника на РДНСК – Североизточен район, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ отхвърля жалбата му срещу разрешение от 17.04.2015 г. на главния архитект на район „Одесос“, община В. за строеж – външно кабелно електрозахранване от трафопост ТП № 57 до ново електромерно табло монтирано пред УПИ [номер] , кв. [номер] по плана на гр. [населено място].

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие...