Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 548/07.04.2017г. по адм. д. № 2017/2016г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16002615008443-091-001/08.06.2016г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Поддържа, че чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО противоречи на практиката на СЕО и СЕС, която изисква да се извърши изследване налице ли е отклонение от данъчно облагане в случай на предоставени безлихвени кредити или при лихва по-ниска от пазарната. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане като бъде назначено вещо лице, което да изпълни поставената задача за определяне на пазарни лихви по предоставените заеми и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № № Р-16002615008443-091-001/08.06.2016г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2009г. – 2014г. с лихви на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с неосчетоводени приходи...