Образувано е по касационна жалба на министъра на младежта и спорта против решение № 7220 / 08.06.2017 г. по адм. дело № 2836 / 2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната по касационната жалба страна – М. Д. Й., от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Г. Д. от САК изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор на касационната жалба, с който моли да бъде оставено в сила съдебното решение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С решение № 7220 / 08.06.2017 г. по адм. дело № 2836 / 2016 г. Върховният административен съд, пето отделение е отменил заповед № ЧР – 16 – 60 / 08.02.2016 г. на министъра на младежта и спорта и е присъдил разноски. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната ѝ като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че М. Й. е изпълнявала длъжността „главен вътрешен одитор“ в звено за вътрешен одит в Министерството на младежта и спорта. За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнението на служебните задължения за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. е било извършено оценяване, което е протекло на три етапа. На 20.01.2015 г. е бил съставен работен план, подписан от ръководителя на звеното за вътрешен одит и служителката, на 21.07.2015 г. според формуляра за оценка е била проведена междинна среща между служителката и министъра на младежта и спорта като оценяващ ръководител, тъй като към тази дата длъжността на началника на звеното за вътрешен одит е била свободна. Оценката от междината среща е положителна. Установено е, че служителката е изпълнила целите в работния план и препоръки към работата ѝ не са били направени. След края на периода за оценяване, на 21.01.2016 г., е проведена заключителна среща, на която е била определена обща оценка за изпълнение служебните задължения на служителката „неприемливо изпълнение“. Констатирано е, че преобладаващата част от целите в работния план не са били изпълнени на нивото на изсикванията и съобразно критериите, определени в него. Посочено е, че служителката „не е подхождала с професионализъм“ и се затруднявала да идентифицира и разглежда проблемите, представяла е неаргументирани становища, допускала е грешки в прилагането на нормативната уредба, закъснявала е със сроковете, не е показвала умения за работа в екип и е демонстрирала липса на колегиалност. Цитиран е и конкретен одитен ангажимент за даване на увереност, който е бил възложен в нарушение на вътрешните правила за осъществяване дейността на звеното за вътрешен одит и е бил проведен в нарушение на сроковете, установени с правилата. Крайната оценка е съставена от заместник – министър на младежта и спорта, който е бил назначен на длъжността на 05.11.2015 г. (заповед № КВ-97/05.11.2015 г. на министър - председателя) и е бил упълномощен да проведе атестирането от министъра на младежта и спорта със заповед № РД - 09-39/ 20.02.2016 г.).
След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране, министърът на младежта и спорта е издал процесната заповед № ЧР-16-60/ 08.02.2016 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл..
Законосъобразно и обосновано при преценка на фактите и прилагането на материалния закон първостепнният съд е приел, че в противоречие с правилата на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) в работния план са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Не са формулирани и критерии за изпълнение. Това е рефлектирало и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността. Липсата на конкретика с изключение на цитирания одитен ангажимент за даване на увереност не обосновават определаната оценка на цялостната дейност и компетентности на служителката. Посочените нарушения са точно квалифицирани по смисъла на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА и обосновават извода на съда за съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Наред с това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оценката не отразява изпълнението на целите и задачите, както и професионалните възможности на служителката за целия едногодишен период. Този извод следва от обстоятелството, че атестацията, получена от Й. на междинната среща е изцяло положителна и без забележки, а също и от факта, че годишната оценка е изготвена от лице, което независимо, че е упълномощено да изпълнява функциите на оценяващ ръководител съгласно чл. 4, ал. 2 НУРОИСДА, обективно е могло да има впечатления от работата на служителката само за последните два месеца от периода на атестиране, а не за цялата година. По този начин са нарушени и целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените ответника по касационната жалба разноски за настоящата съдебна инстанция, които съобразени с доказателствата по делото – договор за правна защита и съдействие от 26.07.2017 г. възлизат на сумата от 500, 00 лева.
Отчитайки сложността и характера на спора същите се дължат в пълния им размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7220 / 08.06.2017 г. по адм. дело № 2836 / 2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Министерството на младежта и спорта да заплати на М. Д. Й., от [населено място] сумата от 500, 00 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.