Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13 и сл. от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ЗСП/.

Образувано е по касационна жалба на А. Я. Г. [населено място], против решение № 172 от 24.03.2017г., постановено по адм. д. № 773/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Х..

В касационната жалба се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон.

Сочи, че и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, регламентира правото на социална помощ на лицата, с минамален доход, който е по-нисък от определения диференциран минимален доход за страната. Позовава се и на Наредба № РД-07,-5/ 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на Министъра на труда и социалната политика.

Ответникът – Директор на Дирекция“Социално подпомагане“- Хасково, редовно призован не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор-становище по касационната жалба с вх.№3992/29.05.2017г по регистъра на ВАС с което оспорва жалбата като недопустима неоснователна, по съображения подробно изложени в становището.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отхвърлена жалбата на А. Я. Г. против Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/1982 от 09.11.2016г. на Д. Д „Социално подпомагане“, [населено място], с която и е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, потвърдена с Решение №26-РД06-0026 от 05.12.2016г. на...