Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт З. Е. обжалва решение № 19/10.01.2017г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 2518/2016г., с което е отменен издаденият на [фирма], Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № П-03001815036075-135-001/17.04.2015г., издаден от Д. К.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 157/14.07.2015г. на и. ф. на директор на ТД на НАП град Варна.

В касационната жалба се изразява несъгласие с изводите на съда, че констатациите в оспорения АУЗД по отношение подадената СД по ЗДДС не са за несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 ДОПК. Твърди се, че в случая се касае за неправилно попълване на СД по ЗДДС, което е довело до несъответствие в данъчната основа и резултата за периода, като това несъответствие е коригирано по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК с оспорения акт. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК –нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Искането е за постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и да се потвърди оспорения АУЗД. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът – [фирма], редовно призован, не се явява и не се представлява..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени оспорения АУЗД, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е извършена корекция в подадената справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, извършена от органът по приходите с издадения по чл. 106 от ДОПК акт. Според съда в разглеждания случай с оспорения акт е отказано право на данъчен кредит на дружеството по фактура, издадена от [фирма]. Отказът е след извършен анализ на доказателства и с оглед тяхното ценене. Поради това съдът е приел, че органът по приходите недопустимо се е произнесъл по наличието или липсата на предпоставките за признаване на данъчен кредит, което може да бъде извършено единствено в хода на ревизионно производство и с издаването на ревизионен акт, съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК.

Решението е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е развил мотиви, за да обоснове отмяната на процесния АУЗД.

Правните изводи по приложението на чл. 106 ДОПК, изложени в мотивите на решението се споделят от настоящия състав. Правилно съдът е приел, че нормата предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в декларация по чл. 105 ДОПК - декларация, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК. Поради това и правилно съдът е посочил, че несъответствията, които представляват основание за служебна корекция в подадената декларация са тези, визирани в чл. 103, ал. 1 ДОПК - несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че само в тези случаи е налице „несъответствие“, което може да бъде отстранено с издаване на акт по чл. 106 от ДОПК.

Констатациите в оспорения акт по отношение на подадената справка-декларация не са за „несъответствия” по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК. В случая е упражнено право на данъчен кредит, т. е. касае се за субективно право на данъчния субект, упражняването на което е свързано с неговата воля и при спазване на условията и сроковете, установени със закон. Разпоредбата на чл. 103 ДОПК, респ. чл. 106 ДОПК регламентират установяването на несъответствия, съответно извършване на служебни корекции при допуснати грешки в декларациите, имащи за цел определянето на задължения и не могат да бъдат прилагани разширително и да се предоставят правомощия на органа по приходите при упражняване на субективни права, каквото безспорно е правото на данъчен кредит. Отказът е формиран не въз основа на формални пропуски на декларатора / напр. упражняване право на данъчен кредит извън срок или неправилно посочване на размер/. Отказът е след извършен анализ на доказателства и и с извод за липса на последващи облагаеми доставки. Органът по приходите недопустимо се е произнесъл по наличието или липсата на предпоставките за признаване на данъчен кредит, което може да бъде извършено единствено в хода на ревизионно производство и с РА. Установяването на задължения за данъци, съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК се извършва само с ревизионен акт след надлежно проведено ревизионно производство. За такова няма твърдения да е проведено в настоящия случай.

При тези фактически данни, правилно съдът е приел, че с оспорения акт не е извършена корекция, поради несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК, а е отказан данъчен кредит.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и поведението на ответника разноски не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/10.01.2017г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело № 2518/2016г на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.