Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от А. А., гражданин на Армения, срещу решение № 3638/30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2554/2016 г. от Административен съд – София град.В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не взима становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на А. А., гражданин на Армения срещу решение № 248/05.02.2016 г. на заместник - председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал.,1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и съобразен с целта му. Правилен и законосъобразен бил изводът на зам. председателя на ДАБ за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Видно от заявеното от А. А. по време на проведените с него интервюта, не се установявало по отношение на същия да е налице „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 от закона по някоя от визираните в чл. 8, ал. 1 причини. Причините за напускане на страната на произход, посочени от чужденеца били такива с битов характер, (предстоящото му постъпване на военна служба) а не такива попадащи в обхвата на действие на нормите на ЗУБ. Посочил е, че съгласно Наръчника за процедури и критерии на ВКБООН е посочено, че в страни, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение, често е наказуемо по закон, като независимо дали военната повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за криминално престъпление.
По отношение на А. А. не били налице и предпоставките на Закон за предоставяне на хуманитарен статут. Лицето не било принудено да напусне Армения поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдели и установявали тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Според съда административният орган бил спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ като обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Приел е, че обстоятелството, че съществува напрежение между Армения и Турция и Армения и Азърбейджан и така наречения конфликт в Нагорни – Карабах не може да доведе до извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут. Позовал се на § 1а от ДР на ЗУБ, който въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО.
В обобщени мотиви е приел, че в текста на чл. 15, б.“в“ са посочени минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и съдържанието на предоставената закрила. Направил е извод за липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като за А. А. не била налице заплаха, поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не били налице и пречките по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденеца в държавата му на произход. В заключение е посочил, че за чужденеца, който е пристигнал легално в Р. Б има друг процесуален ред и норми, за да узакони престоя си.
Решението е валидно, допустимо и правилно. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ – предоставяне на хуманитарен статут. Търсещият закрила не е обосновал молбата си с обстоятелства по чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от ЗУБ, които да са от съществено значение както за личното му положение така и по отношение на държавата му по произход - Армения. Както в административното производство, така и въз основа на представените по делото доказателства, не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В проведените две интервюта А. А. дава данни, че не е бил арестуван или осъждан, не е членувал в политическа партия или организация. Страхът си от завръщане той обосновава най – вече с нежеланието му от отбиване на редовна военна служба. Касаторът не е бил обект на нападение и не е преживял никакво насилие в Армения, не е бил дискриминиран, а нежеланието му да се завърне в Армения са обстоятелства извън предметния обхват на ЗУБ, от личен характер, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата му.
Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен съгласно чл. 9 от закона, нормата на който посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Спрямо А. А. не е установено да е приложима нормата на чл. 9 от ЗУБ.
По изложените съображения решението на Административен съд – София град като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3638/30.05.2016 г. по адм. дело № 2554/2016 г. на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.