Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Я. от [населено място], против решение № 1931 от 21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11573/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 3 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 229з-334 от 05.11.2015 г., издадена от началника на 05 РУ - СДВР.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон отм. енително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - началникът на 05 РУ - СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц., в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Изложени са подробни мотиви.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебния контрол пред Административен съд - София-град е заповед № 229з-334 от 05.11.2015 г. на началник на 05 РУ - СДВР, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в периода от 10.12.2014 г. до 20.05.2015 г. същата в качеството си на разследващ полицай не е извършила нито едно процесуално действие и не е изпълнила указанията, дадени й от прокуратурата. Това деяние е прието от административно-наказващия орган, за виновно нарушение...