Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя М. А. против решение № 47/13.01.2017 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 1257/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000215008511-091-001/17.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № 130/06.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град Бургас.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие на решението със събраните по делото доказателства, нарушения на процесуалния и материалния закон. Конкретните оплаквания са за нарушение на изискванията по чл. 133, ал. 1 ДОПК за образуване ревизия и чл. 177, ал. 6 ЗДДС за ангажиране отговорността на последващ получател. Касаторът счита, че отговорността на [фирма] по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е ангажирана незаконосъобразно при наличието на влязъл в сила ревизионен акт по отношение на прекия получател [фирма] - първият получател по доставките и без да е търсена отговорността на останалите получатели по веригата, преди ревизираното дружество. Твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението за липса на компетентност на органите по приходите, издали ревизионния акт по чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Счита, че не е изпълнен фактическият състав по чл. 177, ал. 6 ЗДДС, като органите по приходите не са установили, че събирането на данъка е неуспешно по отношение на прекия получател по доставката. Оспорва изводите на съда, че е налице знание у ревизираното дружество по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на ревизионния...