Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1329 от 29.06.2016г., постановено по адм. д. № 949 от 2016г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001615002624-091-001 от 30.12.2015г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр. П., в частта, потвърдена с Решение № 161 от 21.03.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ – гр. П. относно непризнат данъчен кредит в размер на 395 265, 95 лв., допълнително начислен ДДС в общ размер на 37 263, 83 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 111 560, 50 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че всички дейности, които е извършил като изпълнител са включени в крайната цена, съгласно чл. 4 от договора, сключен с Агенция „Пътна инфраструктура“, като ценовата оферта покрива всички разходи по изпълнението. Причината да не присъстват в сертификатите за разплащане е свързана с изискванията на възложителя, във връзка с финансирането, което се осигурява от европейски фондове. Касаторът изтъква, че съдът неправилно е приложил чл. 25, ал. 5 ЗДДС по отношение данъчното събитие във връзка с изпълнение на първия етап от договора, като е приел падежи, които не фигурират в договора. Касаторът счита, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е повторил тези на ответника. По отношение констатациите към допълнителното споразумение, касаторът изтъква, че последният сертификат е разплатен частично, защото е отпаднало изграждането на помпена станция. Поради тези съображения, подробно развити в жалбата, моли за отмяна на решението и на РА. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на...