Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на митница Варна, чрез юрк. С. като процесуален представител, срещу решение № 450 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2138/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на [фирма] е отменено решение № 32-156680 от 08.06.2016 г. на началника на М. В, потвърдено с решение № Р-374/32-193111/11.07.2016 г. на директора на Агенция „Митници“. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна – [фирма], не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение № 32-156680 от 08.06.2016 г. на началника на М. В, с което е оставено без уважение искане вх. № 32-113305/22.04.2016 г. на [фирма] за връщане на депозит в размер на 33 353, 91 лева, учреден на 04.04.2016 г. за обезпечение на задължения на дружеството по ЕАД № 14BG002002H0097403/03.10.2014 г. Същото е потвърдено с решение № Р-374/32-193111/11.07.2016 г. на директора на Агенция „Митници“.
За да отмени решението на митническия орган, Административен съд - Варна е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и е мотивирано с посочване на фактическите и правни основания, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в несъответствие с материалния закон. Обосновал е извод за неправилност на отказа на началника на М. В да върне обезпечението, внесено под формата на паричен депозит в размер на 33 353, 91 лева за обезпечаване на митнически задължения по ЕАД № 14BG002002H0097403/03.10.2014 г., които биха могли да възникнат за конкретните стоки по декларацията във връзка с висящото производство за последващ контрол на декларирането. Позовал се е на приложимостта на чл. 65 от Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (чл. 98 от Регламент №952/2013 г.), съгласно който митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение бъде погасено или не може да възникне отново. Приел е, че е изпълнено второто алтернативно предвидено условие. Изложил е съображения за невъзможност за повторно възникване на митническото задължение, което настъпва с подаването на митническата декларация, а само за неговото установяване по размер с наричен митнически акт. Решението е неправилно.
Установено е, че по повод извършена повторна проверка на декларирането по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 84, ал. 1 ЗМ е издадено решение рег. № 32-68300/14.03.2016 г. на началника на митница Варна, с което са взети под отчет начислени допълнителни задължения по ЕАД № 14BG002002H0097403/03.10.2014 г. за антидъмпингово мито в размер на 27 794, 93 лева и ДДС в размер на 5 558, 98 лева. Предмет на декларацията е лимонена киселина, декларирана с тарифен № 2918140000, произход Малайзия и мито 6, 5 %. Получател на стоката е [фирма]. За обезпечаване на тези задължения дружеството е внесло паричен депозит в общия им размер. Решение рег. № 32-68300/14.03.2016 г. е отменено с решение № Р-219/18.04.2016 г. на директора на Агенция „Митници“ и преписката е върната на началника на М. В за ново произнасяне след събиране на допълнителни доказателства относно произхода на стоките. Административното производство е спряно. [фирма] е претендирало връщане на обезпечението след отмяна на решението на митническия орган поради липса на установени допълнителни задължения за антидъмпингово мито и ДДС и поради невъзможност да възникнат отново, тъй като няма доказателства за твърдения от митническия орган произход на декларираната стока от Китай.
Съгласно чл. 190 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета, идентичен с нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), в редакцията към момента на учредяване на обезпечението и издаване на оспорения административен акт, когато митническите разпоредби не предвиждат задължително учредяване на обезпечение, такова обезпечение може да се изисква по преценка на митническите органи в случай, че в предвидените срокове плащането на дължимото митническо задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно. Фактът, че в конкретната хипотеза обезпечението е учредено след повторна проверка не обуславя извод за незаконосъобразността му. Нормата на чл. 190, § 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета регламентира, че обезпечението може да се изисква във всеки последващ момент, когато митническите органи констатират, че в предвидените срокове плащането на възникнало митническо задължение или на такова, което би могло да възникне, не е сигурно. Към датата на постановяване на оспорения акт не е настъпил крайният срок на митническото задължение по чл. 68 от Регламент № 450/2008 г., съответно чл. 103 от Регламент № 952/2013 г. Съгласно разпоредбите на Дял III, Глава втора от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се обезпечават възникнали митнически задължения или такива, които биха могли да възникнат. Съгласно чл. 98, § 1 от посочения регламент митническите органи освобождават обезпечението незабавно, след като митническото задължение или съответно друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново. Сходна е и правната норма на чл. 65 от Регламент (ЕО) №450/2008 г. Правилно административният орган е приел, че не е осъществена нито една от двете хипотези за освобождаване на обезпечението. То е изискано поради съмнения за дължимост на антидъмпингово мито и ДДС предвид наличието на данни за произход на внесените стоки от Китай по цитираното по-горе ЕАД. Ето защо, законосъобразно в оспорения акт е направен извод, че допълнителното митническо задължение не е погасено и има възможност същото да възникне.
В случая няма спор, че последващата проверка по вноса, предмет на ЕАД № 14BG002002H0097403/03.10.2014 г. във връзка със събиране на допълнителни доказателства за съответствията във вносните документи, касаещи произхода на стоката е висяща, поради което следва да се приеме, че обезпечението не подлежи на връщане предвид евентуалната вероятност това да доведе до установяване на митнически задължения. Отмяната на решението за корекция не води до погасяване на задължението, което произтича не от акта на административния орган, а от приемането на митническата декларация.
При неприключило административно производство по последващ контрол на декларирането не е изпълнено второто, алтернативно предвидено условие за освобождаване на обезпечението – митническото задължение да не може да възникне отново. Не е настъпил и крайният срок по чл. 68 от Регламент № 450/2008, съответно чл. 103 от Регламент № 952/2013, с изтичането на който митническото задължение не може да се търси от длъжника. Налице е възможността за възникване на потенциално задължение за плащане на антидъмпингово мито и ДДС, което би могло да възникне по ЕАД № 14BG002002H0097403/03.10.2014 г. и това е пречка за освобождаване на обезпечението.
С оглед изложеното подадената от [фирма] жалба против решение № 32-156680 от 08.06.2016 г. на началника на М. В, потвърдено с решение № Р-374/32-193111/11.07.2016 г. на директора на Агенция „Митници“ е неоснователна. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, поради което неправилното решение следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба - да се отхвърли.
Предвид изхода на спора направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на М. В юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка съдебна инстанция съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК или общо в размер на 200 лева .
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 450 от 14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2138/2016 г. по описа на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против решение № 32-156680 от 08.06.2016 г. на началника на М. В, потвърдено с решение № Р-374/32-193111/11.07.2016 г. на директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. В направените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.