Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 1538 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 352/2016 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу срещу Акт за установяване на задължения по декларация МД-АУ-120/19.03.2015 г., издаден от старши инспектор „КРД” при дирекция „Местни данъци” към община В., потвърден с Решение № МД-РШ-001/14.01.2016 г. на директор на Дирекция „Местни данъци” при община В. и са присъдени разноски, с оглед изхода на спора. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е събрал годни доказателства отказвайки на жалбоподателя да представи доказателства, че сам отстранява отпадъците от имота си и ги извозва на сметището на [населено място], където има друг подобен производствен обект. Дружеството и към настоящия момент не знае и не може да контролира за коя от трите дейности по чл. 62 ЗМДТ какви суми дължи. В обжалваното решение няма посочени конкретни цифри и обяснения как съдът е приел, че посочените суми са достоверни. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания АУЗД, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски, за които е представен списък.
Ответникът - Дерикторът на дирекция "Местни данъци и такси" при община В. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Варна, с което е потвърдена законосъобразността на установените с оспорения АУЗД задължения за такса битови отпадъци (ТБО) по партида № 1038244440001 за земя с РЗП от 3628 кв. м. за 2011 г., за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на по 301.41 лв. за всеки данъчен период и за производствен обект с РЗП 2281 кв. м. за д. п. 2011, 2012, 2013 и 2014 г. в размер на по 1265.23 лв. за всеки данъчен период; по партида № 1038244440002 за производствен обект /трафопост/ с РЗП 36 кв. м. за 2011 г., за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на по 7.02 лв. за всеки данъчен период и по партида № М0306241 за 2010 г. за земя в размер на 301.41 лв. и за сграда /производствена/ в размер на 1265.23 лв. или общо установени ТБО за декларираните от дружеството имоти за проверяваните периоди в размер на 7861.28 лв., от които за 2011 г. по партида № 1038244440001/земя и сграда/ са внесени ТБО в размер на 783.32 лв.; по партида № 1038244440002 за 2011 г. са внесени ТБО в размер на 3.51 лв., а за партида № М0306241, определените ТБО за 2010 г. са внесени в пълен размер- 1566.64 лв., т. е. общо внесени ТБО за недвижимите имоти- 2353.47 лв., поради което дължимите за довнасяне задължения за ТБО са в размер на 5507.81 лв. и съответните лихви.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Съдът е приел, границите на районите и видът на предлаганите услуги за периода 2010 г. - 2014 г., са определени със Заповеди № 3558/30.10.2009 г., № 3434/29.10.10 г., № 3825/28.10.11 г., № 4260/26.10.12 г. и № 3918/30.10.13 г. на кмета на О. В, като съгласно същите за всяка една от годините, общината организира следните услуги: събиране и извозване на битови отпадъци; обезвреждане на битовите отпадъци в депо; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. От събраните по делото доказателства - справка по кадастралната карта за ПИ с идентификатор [номер], съдът е установил, че имотите на дружеството попадат в границите на район [район], определени с цитираните заповеди, издадени от кмета. Общинският съвет -Варна е определил размера на таксата битови отпадъци за нежилищните имоти на предприятията /каквито са процесните/ за периодите от 2010 г. до 2014 г. в размер на 3, 90 на хиляда върху отчетната им стойност, а по видове услуги: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2, 20 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депо - 0, 55 на хиляда; за почистване на територии за обществено ползване - 1, 15 на хиляда - съгласно протоколите от заседанията на ОбС-Варна. Таксата битови отпадъци е определена от органа по приходите в оспорения АУЗД върху отчетната стойност на имотите, декларирана в подадените от дружеството декларации.
След анализ на представените по делото доказателства, съставът на АС Варна е установил, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване се предоставят в района, в чиито граници попадат имотите на жалбоподателя, като за всеки месец от годишните периоди, за които с АУЗД е начислена ТБО, общината е приела извършените дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, описани в тези протоколи и изпълнени, съгласно цитираните в тях договори.
От представените по делото приемо-предавателни протоколи, съдът е констатирал, че за всеки месец от годините, за които с АУЗД е начислена ТБО общината е приела извършените дейности по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, описани в тези протоколи и които именно представляват услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Първоинстанционният съд е посочил, че О. В е извозвала битови отпадъци до депо за обезвреждане, съгласно договор от 27.07.11 г., в сила от 03.05.11 г. въз основа на представените приемо-предавателни протоколи за извършените дейности по този вид услуга и представените доказателства относно наличието на депо, като дължимостта на тази такса зависи от принадлежността на имота към територия, в която тази услуга се извършва.
Съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК да реши спора по същество, е извършил проверка и е констатирал, че размерът на дължимите ТБО за трите вида услуги за притежаваните от дружеството имота относно проверяваните периоди, са правилно и законосъобразно определени. Решението е правилно.
Не се установяват сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания на приходния орган, възприети и от съда, съответстват на данните по делото. В съдебното производство не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган. Съгласно § 1, т. 7 ДР ЗМДТ, "Битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Дали община В. извършва дейност по отстраняване на производствени отпадъци и къде дружеството изхвърля създаваните такива е неотносимо към предмета на спора доколкото чл. 62 ЗМДТ предвижда такса за битови, а не за производствени отпадъци. Първостепенният съд е ценил събраните в производството доказателства съобразно приложимите правила на ГПК. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, поради което оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни.
Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Верен е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав.
Преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса съответства на приложимия материален закон - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение.
За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намират имотите на дружеството. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти.
При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в приложимата редакция на текста), съгласно който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В. и представените по делото протоколи за проведени заседания на Общински съвет Варна се установява, че за периодите, за които с АУЗД са установени задължения за ТБО, Общински съвет Варна е определил такса битови отпадъци върху отчетната стойност на нежилищните недвижими имоти в размер на 3, 90 на хиляда, а по видове – за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 20 на хиляда, за обезвреждане на битови отпадъци и депо – 0, 55 на хиляда и за почистване на територии за обществено ползване – 1, 15 на хиляда.
Обстотелството, че не са посочени отделни конкретни стойности на трите вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до материална незаконосъобразност на АУЗД само на това основание, като цитираната от касатора съдебна практика е изоставена и не се споделя от настоящия съдебен състав. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, следва да реши спора по същество. Доколкото в акта е посочена отчетната стойност на всеки един от процесните нежилищни имоти и размерът на таксата в промили за всяка отделна услуга, които не се оспорват от дружеството, е въпрос на прости математически изчисления да се определи конкретния размер на таксата за всяка от трите услуги. По изложените съображения, твърденията на касатора, че са необходими специални знания от страна на съда за да извърши посочените изчисления, както и от страна на дружеството да изчисли дали правилно са определени сумите, са неоснователни.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати ответника сумата от 605 лв. за юрисконсултско възнаграждение. РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1538 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 352/2016 г. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [номер], със седалище и адрес на управление: [населено място], да заплати на О. В направените по делото разноски в размер на 605 (шестстотин и пет) лева.
Решението е окончателно.