Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 5222/21.07.2015г. на Административен съд София-град по адм. д. № 475/2015г., поправено с решение № 5949/26.09.2016г. по същото дело, с което съдът е отменил по жалба на [фирма], негова заповед № 792/02.12.2014г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че издадената заповед е мотивирана от фактическа и правна страна и дружеството предлага стоки, които не съответстват на изискванията за безопасност. Заявява, че при издаване на административния акт за прилагане на ПАМ правилно е приложил стандарт БДС EN 71-1:2011+A2:2013 “Безопасност на играчки. Част 1: Механични и физични свойства.“ Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма]. Претендира разноски.
О. [] изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна.
На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
В хода на производството пред Административен съд София-град не са допуснати съществени процесуални нарушения. Касационният състав не констатира пороци в производството пред АССГ. Делото е образувано по редовна и допустима жалба срещу Заповед № 792/02.12.2014г. на председателя на КЗП. Съдът е конституирал страните по спора, разпределил е тежестта на доказване, събрал е относими и допустими доказателствени средства, въз основа на които е установил фактическата обстановка по спора.
Като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, Върховният административен съд намира жалбата за неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е Заповед № 792/02.12.2014г. на председателя на КЗП. Със същата се нарежда на [фирма] да не пуска и изтегли от пазара, стоката представляваща детско долнище за момиче, търговска марка [марка], арт. № [номер], модел [номер], баркод [номер], предназначена за малки деца на възраст до 3 години на основание чл. 71, ал. 1 и ал. 2, чл. 87 и чл. 88, ал. 1, т. 2 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ).
За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и във валидна форма, но не е спазил процедурата по издаването му и е приложил неправилно материалния закон. Решението е правилно.
С разпоредбите на чл. 71 ЗЗП, законодателят е предвидил в кои случаи стоката или услугата се смята за безопасна. Необходимо е тя да съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. Съгласно хипотезата на ал. 2 стоката се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз. Разпоредбата на ал. 3 обхваща останалите случаи, според които при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2, съответствието на стоката с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид: 1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2; 2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1; 3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2; 4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3; 5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4; 6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката. Нормата на чл. 4 разпорежда когато въпреки съответствието на стоката с изискванията по ал. 1- 3 се установи, че тя е опасна, контролните органи могат да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите.
Административният орган е издал оспорената заповед на основание разпоредбата на чл. 71, ал. 1 и ал. 2. Преценил, е че стоката не отговаря на български стандарт, който въвежда хармонизиран европейски стандарт, справка за който е публикувана от ЕК в „Официален вестник“ на ЕС, а именно стандарт БДС EN 71-1:2011+A2:2013 “Безопасност на играчки. Част 1: Механични и физични свойства.“ Както правилно първоинстанционният съд е приел, в процесната заповед не са изложени мотиви, защо отделни части от стоката представляваща детско облекло – долнище за момиче, могат да бъдат квалифицирани като играчки и съответно да се приложат изискванията на съответния стандарт за безопасност на играчки.
В касационната жалба органът навежда доводи за правилното приложение на съответния стандарт, поради това че единствено той е наличен и притежаван от него. При изложената от него хипотеза приложими биха били разпоредбите на чл. 71, ал. 3 и ал. 4, които обаче не са посочени в заповедта. Видно е, че органът, прилагайки стандарт, за който не е обосновал предпоставки за относимостта му към съответните стоки, е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридическият факт. В процесната заповед липсват мотиви, относно фактите въз основа, на които е обосновал правните си изводи за възприемането на апликацията като отделен елемент от детската дрешка, който може да бъде възприет като самостоятелен обект на проверка за безопасност по приложения стандарт, а това лишава съда от възможност да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната незаконосъобразност.
В мотивите към съдебното решение са изброени разпоредбите на чл. 70 ЗЗП и чл. 71 ЗЗП, които дават определение коя стока е безопасна, презумпциите за безопасност по чл. 71, ал. 2 ЗЗП и оценка на безопасността по чл. 71, ал. 3 ЗЗП, когато не е налице презумпция. Административният орган обаче неправилно прилагайки материалния закон, необосновано е посочил правното основание, въз основа на което проверената стока е определена като опасна.
Ето защо мярката е и материално незаконосъобразна.
Като е отменил обжалваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Предвид изхода на спора, съобразно своевременно направеното възражение за прекомерност от страна на касатора, с оглед липсата на представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение от ответната страна, съдът приема, че претендираните разноски за тази инстанция не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5222/21.07.2015г. на Административен съд София-град по адм. д. № 475/2015г., поправено с решение № 5949/26.09.2016г. по номера на същото дело. Решението е окончателно.