Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. А. ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 9760 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна при Главно управление „Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. Х. А. срещу решение №1004/15.07.2021 г., постановено по адм. дело № 874/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което по жалба на „Ф. Г. ООД – с. Константиново, О. В. е отменена заповед № 78 – ФК/29.03.2021 г., издадено от посочения административен орган, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект – маса на пазар „Чаталджа“, находяща се в гр. Варна, бул. „Чаталджа“ и забрана за достъп до него за 14 дни“. В касационната жалба не са посочени контретни отменитлни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че решението е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с доводите на съда, че липсват конкретни мотиви за продължителността на срока на мярката. Твърди се от касатора, че административният орган е събрал и обсъдил всички доказателства, както и е мотивирал срока на мярката, като е изразил становище, че извършеното нарушение предполага възможност за реализиране на високи търговски обороти и следва да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Касационният жалбоподател счита, че е спазен принципът на съразмерност с оглед определеният в заповедта срок от 14 дни, тъй като е близко до средния, предвиден в чл. 186, ал.1 ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. По делото са депозирани писмени бележки от юриск. Х. А.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Ф. Г. ООД – с. Константиново, О. В. редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени оспорената от „Ф. Г. ООД заповед за принудителна административна мярка издадена на основание, първоистанционният съд е приел, че е извършено соченото от административния орган нарушение по чл. 186, ал.1, т.1 ЗДДС – при контролна покупка на букет с рози търговецът не е издал фискален касов бон от въведеното в обекта - маса на пазар „Чаталджа“ в гр. Варна фискално устройство, но не са изложени мотиви относно продължителността на срока на запечатването на обекта. Според съда в частта относно мотивите за срока в заповедта за принудителната административна мярка не се отнася нито до контретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. В тази връзка съдът е посочил, че в мотивите за срока административният орган е посочил, че не е издадена фискална касова бележка при извършената контролна покупка, както и, че обектът се намира в голям областен град, работното му време и че търговецът има изискуеми публични задължения. Липсата на мотиви за срока първоинстанционният съд е приел, че представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона – чл. 146, т. 5 АПК. посочено е в обжалваното решение, че при определянето на срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но следва да обоснове законосъобразното упражняване на тази самостоятелност, като изложи съответни на установеното нарушение и конкретния нарушител мотиви. Като не е направил това съдът е счел, че не би могъл да прецени дали административният орган е упражнил своето правомощие в съответствие с цели те на закона, което е едно от основанията в чл. 146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение съдът е приел, че е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно постановено.

По делото няма спор между страните по фактите и съдът правилно е установил, изложил и ги е преценил. Не се спори, че описаното в заповедта за принудителната административна мярка нарушение, е извършено и е налице основанието по чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а“ ЗДДС предвид, че при извършена контролна покупка от приходни органи, не е издадена фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство.

Спорният въпрос по делото е относно мотивите на срока, които са в оперативната самостоятелност на органа. При постановяването й административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен при установено нарушение, да издаде заповед за принудителна административна мярка, както е сторено и в процесния случай. Единствено при определянето продължителността на срока на мярката, административният орган действия в условията на дискреция (оперативна самостоятелност), което обаче го задължава да изложи мотиви относно този срок, като се има предвид, че законодателят в чл. 186, ал.1 ЗДДС е определил максималният срок, който е до 30 дни. Приемането в оспорената заповед от „Ф. Г. ООД срок на запечатване на обекта за 14 дни, правилно в обжалваното решение е прието, че следва да се мотивира изрично, а не с бланкетни мотиви.

В разпоредбата на чл. 169 АПК законодателят изрично е посочил, че когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В процесния случай определянето само на продължителността на срока на мярката органът действа в условията на оперативна самостоятелност, както вече беше изтъкнато по-горе и той е длъжен да изложи съответните мотиви защо определя един или друг срок, което липсва в отменената заповед. Бланкетните мотиви не означава изпълнение на разпореденото в чл. 169 АПК, поради което неизлагането на конкретни мотиви, правилно решаващият съд е отменил процесната заповед.

Обсъждането на доказателствата в административната преписка, каквито са доводите в касационната жалба, е посочено от съда, че нарушението е установено и мотивирано в заповедта на административният орган и това не представлява спорен въпрос между страните по делото. Не отговаря на истината твърдението от касатора, че в процесната заповед подробно са изложени мотиви относно срока. Както вече се посочи, че тези мотиви са бланкетни, а не конкретни, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са поискани и няма данни да са направени в касационното производство.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1004/15.07.2021 г., постановено по адм. дело № 874/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА