Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – гр. В. Т чрез юриск. С. Д. срещу решение № 64/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 17/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което е отменен по жалба на [фирма] – [населено място] за установяване на задължение по декларация № 3688/17.10.2016 г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Т, потвърден с решение № 151/16.12.2016 г. на директора на ТД на НАП – В. Т за коригиране на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК подадена от дружеството декларация по чл. 92 ЗКПО, като са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2015 г. в размерна 2 229, 43 лв. и лихви – 123, 93 лв. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се позовава на чл. 166 ЗКПО за общите условия за преотстъпване на корпоративен данък, както и изискването по чл. 167, ал. 1 ЗКПО към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, а наличието на такива елиминира възможността за преотстъпване. Сочи се от жалбоподателя, че размерът на задължението не е предпоставка, изключваща отказа, тъй като се касае за данъчно облекчение и изцяло в интерес на лицето е да съобрази изискванията за прилагането на благоприятната норма. Приемат се за неоснователни доводите на съда, че тъй като публичните задължения на дружеството по декларация, образец 6 са били налице, предпоставките за прихващане по чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС с декларирания ДДС за възстановяване за месец ноември 2015 г. като поради факта, че те са с по-нисък размер от този по справка - декларация по чл. 125 ЗДДС, то тези публични задължения са погасени изцяло към 31.12.2015 г. чрез АПВ от 13.01.2016 г.. Иска се отмяна на решението и отхвърляне жалбата на [фирма] срещу АУЗД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] я оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор от чрез адв. Д. К. както и иска присъждане на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени АУЗД № 3688/17.10.2016 г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Т, с който е коригирана на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК подадената от [фирма] декларация по чл. 92 ЗКПО, като са установени задължения за довнасяне на корпоративен данък за 2015 г. в размерна 2 229, 43 лв. и лихви – 123, 93 лв., първоинстанционният съд е приел, че от една страна чл. 167 ЗКПО не поставя изискването принудителното изпълнение да е започнало, но изисква публичните задължения да са подлежащи на принудително изпълнение, а според чл. 182, ал. 1 ДОПК да бъдат предприети действия по принудително изпълнение органът, установил вземането изпраща покана за доброволно изпълнение, но такава в процесния случай не била изпращана. Според съда дори да се приеме обратната хипотеза, а именно, че наличието на изискуеми задължения за ДОО, установени с декларация, обр. 6, е достатъчно основание, за да се приеме, че данъчно задълженото лице има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, следва да се подчертае, че видно от сметка на задълженото лице 10062 към 31.12. на съответната година то има надвнесени суми в размер на 0, 09 лв. – вноска за ДЗПО от 0, 02 лв. и ЗО в размер на 0, 07 лв. Освен това съдът е посочил, че с АПВ № П-04000415224031-004-001/13.01.2016 г. дружеството за месец ноември 2015 г. е декларирало ДДС за възстановяване по чл. 92 ЗДДС в размер на 26 788, 88 лв. и приходните органи са установили, че са налице основания за прихващане, като дължимата сума към бюджета от 0, 01 лв., представляваща остатък от декларирано задължение за ДОО по декларация, обр. 6 от 17.12.2015 г. е прихваната срещу насрещните вземания на лицето за невъзстановен ДДС. След обстойно обсъждане и анализ на прихващането като институт на ДОПК съдът е приел, че целта на въведените с чл. 167, ал. 1 ЗКПО ограничения е да се предотврати ползването на данъчно облекчение от некоректни платци на публични задължения, а в процесния случай според съда безспорно е установено наличието на декларирани от дружеството публични задължения към 31.12.2015 г. в размер на 0, 01 лв., но те не били коригирани по основание и размер от приходните органи. Съдът е установил, че на 17.12.2015 г. дружеството е внесло доброволно сумата от 245, 30 лв., а остатъкът от 0, 01 лв. е прихваната с АПВ от 13.01.2016 г. Изводът, направен в обжалваното решение е, че приходните органи не са съобразили разпоредбата на чл. 6, ал. 1, 2 и 5 АПК да се въздържат от действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел и след като това изискване не е спазено, съдът е отменил АУЗД като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО предвижда данъчно облекчение за данъчно задължените лица чрез преотстъпване на корпоративен данък в случай, че към 31. 12. на съответната година те нямат неизплатени публични държавни вземания, което означава, че това данъчно предимство законодателят предоставя на данъчни субекти, които са изрядни платци. В процесния случай спорът между страните се свежда до наличие или не на това данъчно предимство за [фирма]. Установено е безспорно по делото, че дружеството е имало задължение по декларация, обр. 6 в размер на 245, 30 лв., което е издължено на 17.12.2015 г. Остатъкът от 0, 01 лв., за която е установено, че е прихваната с АПВ от 13.01.2016 г. и е безспорно задължение не е взето предвид от приходните органи, че към 31.12.2015 г. [фирма] е имало надвнесени суми от 0, 09 лв. от ДЗПО и ЗО. Наистина размерът на непогасеното данъчно задължение към 31.12 на съответната година по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО е без значение за признаване на правото на преотстъпване на данъка, но в същото време както правилно е прието в обжалваното решение на първостепенния съд приходните органи са нарушили принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, тъй като както вече се посочи целта на чл. 167 ЗКПО е да се преотстъпва корпоративен данък като данъчно облекчение на редовните платци, а не на нередовните. В процесния случай наличието на задължение за ДОО в размер на 0, 01 лв. е в разрез с целта на закона и обосновано в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него АУЗД.
Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение не споделя мотивите в обжалваното решение, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение, а това означава, че не е могло да се пристъпи към принудително изпълнение и затова не са били налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на цитираната разпоредба. Независимо кое тълкуване ще се приложи систематическо, граматическо или логическо досежно разпоредбата на чл. 167 ЗКПО, то за подлежащите на принудително публични задължения не означава, че за тях е следвало да е започнало производството по принудително изпълнение. Въпреки тези мотиви, решението като краен резултат е постановено в съответствие с изискванията на приложимия материален данъчен закон – ЗКПО и е обосновано.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане в писмения отговор на ответника по касация, на същия следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 400 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 17/2017 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т.
ОСЪЖДА ТД на НАП - гр. В. Т да заплати на [фирма] - [населено място] 400 лв. разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.