Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. В. против решение № 5704 от 09.05.2017 г. по адм. дело № 13548/ 2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което жалбата на В., държавен съдебен изпълнител при Районен съд - [населено място] против отказа на министъра на правосъдието, обективиран в писмо изх. № 94-Е-116 от 20.10.2016 г., да я премести на същата длъжност от Районен съд – [населено място] в Софийския районен съд, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което отказа на министъра на правосъдието да бъде отменен, а преписката – върната на органа за ново произнасяне. С касационната жалба В. оспорва съдебния акт и в частта за разноските, като излага съображения, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, което е осъдена да заплати, е в противоречие с нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК).

Ответникът – министърът на правосъдието оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, шесто отделение, да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено в съответствие с материалния закон и се...