Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ М. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 9821 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. П. С. против решение № 261/19.07.2021 г. на Административен съд – В. Т. постановено по адм. дело № 340/2021 г., с което по жалба на[Фирма 3] е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11068/13.04.2021 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда за бланкетно мотивиране срока на мярката, обосновали отмяната на оспорения административен акт. Касаторът поддържа, че нарушението, послужило като основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС е установено от събраните по делото доказателства, поради което съдът необосновано е приел, че актът е незаконосъобразен. Твърди, че административният орган е изложил достатъчно конкретни мотиви за определяне на 14 – дневния срок – неточно деклариране на облагаемия оборот, липсата на кочан с касови бележки към ФУ, установената разлика между разчетените и наличните парични средства в касата на търговския обект, местоположението на търговския обект на бул. Н. Г. № 58, вх. Г, където преминава значителен поток от хора, характера на дейността – магазин за разнообразни стоки. Не е наложен максималният предвиден от закона срок от 30 дни, поради което счита, че определеният срок съответства на целта на закона.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът –[Фирма 3] , град В. Т. не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата, по съображения за изложени от административния орган фактически и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка и относно продължителността на срока.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – В. Т. е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11068/13.04.2021 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. В. Т. бул. „Н. Г. № 58, вх. „Г“, стопанисван от[Фирма 3], гр. В. Т. и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на чл.186, ал. 3 ЗДДС. В заповедта са посочени фактически и правни основания за издаването й, но по отношение срока на наложената принудителна мярка мотивите са бланкетни и не съдържат конкретни и ясни съображения за определяне на посочения срок. Размерът на неотчетената продажба е 2.20 лева, без данни за други неотчетени продажби в търговския обект. Липсата на кочан за фискални касови бележки, според съда само по себе си не представлява основание за налагане на мярка по чл. 186, ал.1, т.1 „а“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Разликата между отчетената и фактическата касова наличност е 0.70 лева. Според съда възможно е местоположението и характера на дейността да са определящи, но от процесната заповед не става ясно какво е значението на тези обстоятелства за определяне на 14 – дневния срок. Обоснован е извод, че продължителността на мярката е определена произволно, по свободно усмотрение на органа по приходите, за което липсват еднозначни мотиви и обосновка. Според съда използваните общи фрази не изпълняват функцията на конкретни мотиви, с които административният орган да обоснове законосъобразността на наложената мярка и запечатването на обекта за определения срок от 14 дни. При определяне на срока органът действа при оперативна самостоятелност, но следва да изложи мотиви за законосъобразното й упражняване. С тези мотиви и с позоваване на съдебна практика по аналогични случаи, съдът е постановил отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно постановено.

Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл.209, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

В конкретния случай правилно съдът е приел, че предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка са установени от събраните по делото доказателства. Дружеството е задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал.1 от ЗДДС да издаде фискална касова бележка за извършената контролна покупка на 09.04.2021 г. на стойност 2.20 лева.

Правилно съдът е приел, че за да е законосъобразна, заповедта за прилагане на принудителната административна мярка следва да отговаря на изискването за мотивиране по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл.59, ал.2, т. 4 АПК. Това се отнася и за определения от органа по приходите срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Правилно съдът е приел, че определянето на продължителността на мярката е в оперативната самостоятелност на органа в рамките на предвидения от закона срок „до 30 дни“. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Излагането на конкретни мотиви за определения срок на мярката е изискване за нейната законосъобразност и в случая не е спазено. Съдът е обсъдил всяко от бланкетно изложените съображения на органа по приходите и правилно е приел, че те не съдържат конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице. Няма данни какви са неотчетените обороти от дружеството, техния размер и период. При извършената проверка е установена отрицателна разлика между отчетената и фактическата касова наличност т. е. отчетените парични средства чрез фискалното устройство са с 0.70 лева повече от наличните в касата. За местоположението на обекта в заповедта е посочено „разположен на улица в гр. В. Т. . Конкретното местоположение на обекта във връзка с продължителността на мярката се сочи за първи път в касационната жалба и на основание чл.220 АПК не може да бъде обсъждано от касационната инстанция.

Допуснатото от органа по приходите нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както е приел и първоинстанционният съд.

По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261/19.07.2021 г. на Административен съд – В. Т. постановено по адм. дело № 340/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА