Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. К.-Д.,[населено място], срещу въззивно решение от 13.10.2009г. по гр. д. № 2095/2009г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за решаване на въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.Сочи се, че е нарушен чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд изцяло възприел констатаците на първоинстанционния съд, без да съобрази, че делото не е изяснено откъм фактическа страна. Нарушен е и чл. 202 ГПК, тъй като е възприета експертиза с допуснати грешки.

Ответникът по касация Х. Н. Ц. оспорва касационната жалба в становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение №230 от 12.06.2009г. по гр. д.№359/2008г. на К. районен съд, с което е уважен предявеният от Х. Ц. срещу В. К. иск с правно основание чл. 53 ЗКИР по отношение на имот от 236 кв. м., находящи се в северната част на УПИ ІХ-137, кв. 9 по плана на К. по скица № 3 от заключението на техническата експертиза.

Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик по наследство и делба от 1996г. на имот 137, кв. 9, за който е отреден парцел ІХ-137.Ответницата е наследник на Л. И., който е признат за собственик на празно дворно място от 1055 кв. м., за който е отреден парцел VІІ, кв. 9. С нотариален акт от 1967г. от този имот са продадени 744 кв. м. Спорната част от имот №112, кв. 9 по плана от 1964г. е била записана на наследодателя на ищеца. Със заповед № 265/1994г. е извършена промяна в регулацията, като са образувани нови парцели – ІХ-137 и VІІІ-138, а част от имота, за който е отреден УПИ ІХ-137 се придава по регулация към VІІІ-138. Установено е, че регулацията не е приложена, тъй като не е налице нито едно от алтернативно предвидените изисквания на чл. 33, ал. 2 З отм. - дължимото за придадената част обезщетение да е заплатено, или тази част да е заета от ответника.Не са налице и предпостаките на §6, ал. 2 ЗУТ, поради което и на основание §8 ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.

В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Касаторът сочи само допуснати процесуални нарушения - чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 202 ГПК във връзка с възприемането на фактическата обстановка и заключението на техническата експертиза. Не са формулирани правни въпроси и не са изложени доводи, които да обосноват допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – необходимост от такова тълкуване на някоя правна норма, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.

С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.10.2009г. по гр. д. № 2095/2009г. на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: