№ 848

С. 27.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дeсети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2011 по описа за 2017г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 1176 от 23.02.2017г. по в. гр. д. № 2442 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.12.2015г. по гр. д. № 17987/2013г. на Софийски районен съд като е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 150, във вр. чл. 262 КТ против [фирма] за сумата 117 904лв., възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.07.2008г. - 10.07.2012г., ведно със законната лихва от 23.04.2013г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното към касационната жалба изложение касаторът [фирма] формулира следните въпроси, които поставя с оглед основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК:

1.„Следва ли часовете труд, положени в работни дни, извън установеното за работника или служителя работно време, при ненормиран работен ден, в случаите когато отработеното време надвишава значително компенсацията, предоставена с времето на допълнителния платен годишен отпуск, да се третират като извънреден труд по смисъла на чл. 263 КТ”? и

2. „Допустимо...