Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Й.К. ОМ на съдия Й. К.в

Намирам, че решението на Административен съд-гр. В. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

От възникването на данъчните задължения през 1997год. до настоящия момент са действали три закона, регламентиращи тяхното погасяване по давност. Първата разпоредба е тази на чл. 22 от Закона за данъчното производство, според алинея първа от която данъчното задължение се погасява с петгодишна давност, а според алинея втора давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. Втората разпоредба е тази на чл. 140, ал. 1 от ДПК съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, смятано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Третата разпоредба е чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

До 31.12.1999год. въпросът за абсолютната давност е уреден в чл. 4 от Закона за събиране на държавните вземания, според алинея пета от който независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В ДПК и ДОПК т. н. „абсолютна давност” е регламентирана в чл. 141, ал. 2 от ДПК, чл. 171, ал. 2 от ДОПК, според която с изтичането на 10 годишен давностен срок, считано от 01.януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъчното...