Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Д., като пълномощник на "АТП Екзодус"
ООД, със седалище и адрес на управление с. Б. поле, местност "Чиирите" № 020 Б, обл. Пловдив, срещу Решение № 1509 от 04.10.2011г., постановено по адм. д. № 1903/10г., по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт (РА) № 160902159/20.05.2010 г., издаден от Р. Б. Т. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта в която е потвърден с Решение № 569/30.07.2010 г. на директора на дирекция „ОУИ" – Пловдив.
В жалбата са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си дружеството поддържа доводите си изложени в касационната жалба.
Оветникът по жалбата - директора на Дирекция "ОУИ" гр. П., при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Р. в съдебно заседание на 05.06.2012г. оспорва жалбата, а в хода по същество не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.
Предмет на обжалван пред АС е бил РА № 160902159/20.05.2010 г., издаден от Р. Б. Т. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 569/30.07.2010 г. на директора на дирекция „ОУИ" - Пловдив, в частта с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 71 701, 88 лв., ведно с начислените лихви в размер на 5 843, 78 лв.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК.
По същество на спора от фактическа страна съдът е приел, че през процесната 2009г., дружеството е извършило вътреобщностно придобиване на стоки с обща стойност над 20 000 лв. и не е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването в компетентната териториална дирекция на НАП - София. На 22.07.2009 г. дружеството е придобило резервни части от "ATP Exodus SRL" - Румъния с VAT № RO 7366654, регистрирано за целите на ЗДДС в страна-членка на ЕС - Румъния, фактури с общ размер 79 525 лв. Съдът е възприел като законосъобразни изводите на органа по приходите, че до 15.07.2009 г. "АТП Екзодус" ООД е следвало да извърши регистрацията си по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС. Регистрацията по закон е извършена на 20.08.2009 г. на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. За периода 22.07.2009 г. - 19.08.2009 г., дружество е получило стоки на стойност 358 509, 40 лв. за което са издадени фактури. За периода от 20.08.2009 г. - 31.08.2009 г. дружеството е придобило стоки от румънския контрагент на стойност 20 398, 92 лв. За първия данъчен период от регистрацията си по ЗДДС: 20.08.2009 г. - 31.08.2009 г. "АТП Екзодус" ООД е подало справка декларация по ЗДДС, в която е отразило, респ. и в дневника за продажби, извършени ВОП
за периода 22.07.2009 г. - 31.08.2009 г. на обща стойност 303 126, 70 лв. и е начислило ДДС за 75 781, 66 лв. За по-късното начисление на дължимия ДДС, което е станало с протокол № 1 от 31.08.2009 г., органът по приходи е начислил лихви в размер на 626, 93 лв. върху сумата 71 701, 88 лв., представляваща ДДС за извършените ВОП за периода 22.07.2009 г. - 31.08.2009 г. С подадената справка-декларация за м. август 2009 г., респ. в дневника за покупки за периода, дружеството е упражнило правото на данъчен кредит в размер на 71 701, 88 лв. за всички извършени ВОП, на стойност 358 509, 40 лв. от румънското дружество за периода 22.07.2009 г. - 19.08.2009 г.
Съдът е обсъдил приетите по делото представени с възражението срещу ревизионния доклад документи и кореспонденция между румънския доставчик и българското дружество и приетото без без оспорване от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза и е приел, че не е налице разваляне на договора между румънското и българското дружество, тъй като независимо от проведената кореспонденция между двамата контрагенти, в тази насока не са представени доказателства, нито в административното, нито в съдебното производство, че стоките са описани по списък; не са съставени отчети за вида и количеството на продадените стоки, както и от тях да са определени тези за връщане.
Приетите по делото кредитни известия, съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС и е приел, че от приетите доказателства по делото се установява, че същите имат уведомителен характер и е отправена покана за разваляне на договора, но липсва анекс, протокол или друг документ, в който да е уговорен редът, начина и количествата за връщане на стоките в резултат на това разваляне. Законосъобразното сторниране означава, че са били налице доставки, които впоследствие са развалени, а от приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за установено съдът е приел, че кредитните известия не са издадени в законоустановените срокове, а едва през 2010г. От заключението по ССЕ за установено съдът е приел, че кредитните известия, както и фактурите, се отнасят както за стоки, получени по процесните фактури, така и за получени по други фактури от същия доставчик, т. е. само по кредитните известия без регистрационен опис, съдът е приел, че не би могло да се приеме, че е налице действително разваляне на договора между румънското и българското дружество.
Приетите по делото ЧМР , съдът е приел, че също не установяват факта на разваляне на договора, тъй като в к. 24 на същите липсва място на доставката, поради което и при липса на регистрационен опис на наличните активи, липсата на писмено потвърждение от страна на румънското дружество за получаване на върнатите резервни части с посочените ЧМР не е устатовен факта на връщане на стоките.
От правна страна относно осъществения ВОП, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС, чл. 25, ал. 1 от закона и т. D.1 на Раздел D "Цени и условия на плащане" от "Общи условия на "АТП Екзодус" СРЛ - Румъния при доставки на стоки" и е приел, че е налице договор с доставки под условие, т. е. налице са изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, поради което законосъобразно органа по приходите е приел, че данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на фактурата - 22.07.2009 г.
Жалбоподателят е бил задължен да начисли и дължи данък в размер на 71 701,
88 лв. за извършените от него вътреобщностни придобивания за периода 22.07.2009 г. - 19.08.2009 г., както по силата на чл. 99, ал. 3, така и по силата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДДС, но няма право да приспадне данъчен кредит в същия размер по протокол № 1 от 31.08.2009 г., тъй като за периода
от 22.07.2009 г. до 10.08.2009 г. дружеството не е регистрирано лице по ЗДДС и не е налице условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит. В същото време дружеството не е упражнило правото си да претендира данъчен кредит за приспадане за налични активи към датата на регистрацията си по ЗДДС - 20.08.2009 г., съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗДДС. В седемдневен срок от тази дата не е подало регистрационен опис по образец за наличните активи и такъв опис не е отразен в дневник за покупки, т. е. в случая, ревизираното лице не се е възползвало от разпоредбата на чл. 75 от ЗДДС, поради което на основание чл. 75, ал. 3 от същия закон законосъобразно с обжалвания ревизионен акт му е отказано признаване право на данъчен кредит по фактури за покупка на активи, придобити преди регистрацията по ЗДДС - 22.07.2009 г. Решението е частично неправилно.
По делото няма спор по фактите. Подробно АС е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се споделя от настоящия състав и не следва да бъде повтаряна. Съдът обаче не е обсъдил доводите на касатора за несъответствие на разпоредбата на чл. 99 ал. 1 и чл. 74 ал. 3 от ЗДДС с практиката на СЕС по подробно цитирани в писмените бележки решения на СЕС.
В конкретния случай няма спор, че стоките предмет на доставките са реално получени с дата на данъчно събитие 22.07.2009г., че са над 20 000 лева и, че съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС дружеството не е подало заявление за регистрация седем дни преди датата на
данъчното събитие, както и че не е подало регистрационен опис на наличните активи по образец при условията на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, седем дни след регистрацията си по ЗДДС, както и че на 17.08.2009г.
е подало по опис документи, с оглед регистрацията си по ЗДДС, между които и Справка за ВОП, получени фактури и плащания. Според приетото без оспорване заключение на вещото лице справката за ВОП до датата на подаване на заявлението, отговаря на изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС и по съществото си тази справка представлява опис на всички покупни фактури към датата на регистрацията по ЗДДС, която може да се приеме за опис на наличните активи, доколкото в справката е посочено, че наличните стоки по фактурите са резервни части.
Относно възражението на касатора за незаконосъобразност на решенито в частта, с която е прието, че след като дружеството не е подало регистрационен опис на наличните активи по образец при условията на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, то неспазването на това формално изискване изключва възможността на дружеството да упражни правото си на данъчен кредит за наличните активи преди датата на регистрацията по ЗДДС. Настоящият състав е запознат с трайната практика на ВАС, съгласно която посочената разпоредба, регламентираща предпоставките за възникване на правото е от материално - правен характер и кумулативното изискване регистрационният опис на активите да е съставен към датата на регистрацията по ЗДДС и да е подаден не по - късно от седем дни е условие за възникване на правото.
Правилното решаване на спора задължава съдът да се произнесе по направеното възражение и респективно да обсъди практиката на СЕС.
Във връзка с преюдициално запитване относно тълкуване на членове 179, 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и на принципа на ефективност, макар и при сходна фактическа обстановка във връзка с право на приспадане на платен по получени доставки ДДС, допустимо ли е национално законодателство, което обвързва упражняването на правото на приспадане на кредита по ДДС с преклузивен срок от три данъчни периода след този, в който е възникнало правото на приспадане и непризнаване на правото на приспадане на ДДС поради неизпълнение на задължението за регистрация по избор по ДДС от лицето, придобиващо стоките при вътреобщностно придобиване и поради неупражняване на правото на приспадане в срок, СЕС с решение по дело С-284/11г. се е произнесъл в смисъл, че посочените текстове от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок като този в главното производство, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. На следващо е прието, че принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция. В т.
60 от същото решение съдът е приел, че следва да се уточни, че изискването за данъчнозадълженото лице да декларира началото на своята дейност по членове 213 и 214 от Директивата за ДДС не е част от правото на приспадане, а е формално изискване с оглед на осъществяването на контрол (вж. Решение по дело Nidera Handelscompagnie). В т. 62. Съдът е постановил също така, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага неговото приспадане по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. Щом разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (вж. Решение по дело Ecotrade, посочено по-горе, точки 63 и 64; Решение по дело Nidera Handelscompagnie, посочено по-горе, точка 42, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C–438/09).В т. 63 от решениот съдът е приел, че липсата на регистрация по ЗДДС не би могла да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане, когато са изпълнени изискуемите условия по същество за неговото упражняване.
В този смисъл досежно принципите на равностойност и ефективност, СЕС се е произнесъл с Решение по съединени дело С-95/07 и С-96/07г.
Във връзка с перюдициално запитване с въпрос дали директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задължено по ДДС лице, което отговаря на материалноправните условия за приспадане на данъка, в съответствие с разпоредбите на тази директива, да може да бъде лишено от възможността да упражни своето право на приспадане от национално законодателство, което забранява приспадането на ДДС, платен във връзка с покупката на стоки, ако това данъчнозадължено лице не е идентифицирано за целите на ДДС, преди да използва тези стоки за целите на облагаемата си дейност, СЕС се е произнесъл с Решение по дело С-385/09г.
Досежно задължението на лицата да декларират кога започват, променят или преустановяват своите дейности, по смисъла на чл. 213 от директива 2006/112, в т. 48 от Решението по посоченото дело СЕС е приел, че тази разпоредба не оправомощава държавите членки в случай на неподаване на декларация да отложат упражняването на правото на приспадане до действителното начало на редовното извършване на облагаемите сделки или да лишат данъчно задълженото лице от упражняването на това право, поради което в т. 50 от същото решение е прието, че идентификация не е действие пораждащо правото на приспадане - право, което възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а представлява формално изискване с оглед осъществяването на контрол. Действително дружеството в делото по главното производство не е било задължено да се идентифицира за целите на ДДС в Литва, въпреки, че съгласно националния закон на Литва, данъчно задължените лица могат да приспадат ДДС, само ако са извършили това действие, но в т. 53 от цитираното решение е прието, че идентифицирането за целите на ДДС е направено по-малко от 6 месеца, след извършването на сделките, пораждащи това право, поради което е в разумен срок.
В т. 35 на решение по дело С-438/09г., съдът е приел, че след като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател по търговските сделки е платец на ДДС, компетентната данъчна администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне данъка по получени доставки, които могат да осуетят упражняването на това право.
Видно от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (№ 202-01-62 от 12.10.2012 г., 41-вото НС) направените предложения за изменение и допълнение на ЗДДС са във връзка с необходимостта от хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейските общности в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на разпоредбите, които създават затруднения при практическото прилагане на закона. От стенотграма от обсъжданията на проектите на Закон за изменение се установява, че измененията са във връзка с писмо на Европейската комисия за несъответствия на някои разпоредби на закона с Директива 2006/112/ЕС, като законопроектът на МС предлага промяна .................., както и удължаване на срока за подаване на опис на наличните активи към датата на регистрация.
Предвид така цитираната практика на СЕС, която е задължителна за националния съд при наличие на идентични или сходни случаи и с оглед мотивите за измененението на чл. 74, ал. 2, т. 3; чл. 75, ал. 3; чл. 76, ал. 2, т. 4 и чл. 77, ал. 3 от закона, в които срокът, в който описите за наличните активи с право на данъчен кредит при регистрация по ЗДДС следва да се представят в съответните ТД на НАП, за да може ДЗЛ да упражнят това си право се увеличава от 01.01.2013г. от 7 на 45 дни, са налага извода, че предвидения от законодателя преклузивен 7 дневен срок за подаване на регистрационен опис за наличните активи с право на данъчен кредит при регистрацията по ЗДДС на първо място не се явява обуславящ упражняването на правото на приспадане и на следващо място, прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право.
В конкретния случай е налице ВОП на стоки, за които са издадени данъчни фактури, а получателят е начислил данъка по реда на чл. 117 от ЗДДС, чрез издаване на протоколи, включил ги е в дневника за продажби и в дневника за покупки, като е приложил правилата на обратното начисляване. Регистрацията по закон е извършена на 20.08.2009 г. на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. За периода 22.07.2009 г. - 19.08.2009 г., дружество е получило стоки по ВОП на стойност 358 509, 40 лв. за което са издадени фактури. За периода от 20.08.2009 г. - 31.08.2009 г. дружеството е придобило стоки на стойност 20 398, 92 лв. За първия данъчен период от регистрацията си по ЗДДС: 20.08.2009 г. - 31.08.2009 г. "АТП Екзодус" ООД е подало справка декларация по ЗДДС, в която е отразило, респ. и в дневника за продажби, извършени ВОП за 303 126, 70 лв., и е начислило ДДС
з
а 75 781, 66 лв. Тези стойности включват всички извършени ВОП от Румъния за периода 22.07.2009 г. - 31.08.2009 г. С подадената справка-декларация за м. август 2009 г., респ. в дневника за покупки за периода, дружеството е упражнило правото на данъчен кредит в размер на 71 701, 88 лв. за всички извършени ВОП, на стойност 358 509, 40 лв. за периода 22.07.2009 г. - 19.08.2009 г.
Факта, че срока за подаване на регистрационен опис по образец на наличните активи не се явява обуславящ упражняването на правото на приспадане, респективно приемането до сега в практиката на ВАС, че е предпоставка и условие за възникване на правото на данъчен кредит се установява от приетото от СЕС в т. 62 на решение по дело С-284/11г., а именно, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага неговото приспадане по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчнозадължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. В случая ДЗЛ е подало заявление за регистрация вместо на 15.07.2009 г., на 17.08.2009г., като съгласно приетото без оспорване заключение на вещото лице справката за ВОП до датата на подаване на заявлението, отговаря на изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС и по съществото си тази справка представлява опис на всички покупни фактури към датата на регистрацията по ЗДДС, която може да се приеме за опис на наличните активи, доколкото в справката е посочено, че наличните стоки по фактурите са резервни части. При така установеното се налага извода, че органа по приходите е разполагал с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, поради което само поради обстоятелството, че същата не е под формата на опис по образец-данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. С оглед на изложеното се налага извода, че дружеството е упражнило правото си да претендира данъчен кредит за приспадане за налични активи към датата на регистрацията си по ЗДДС - 20.08.2009 г., тъй като подадената справка представлява опис на всички покупни фактури към датата на регистрацията по ЗДДС, която може да се приеме за опис на наличните активи, доколкото в справката е посочено, че наличните стоки по фактурите са резервни части и правото е упражнено през данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода, като наличните активи, получените стоки и данъкът са отразени в дневника за покупки за съответния данъчен период.
Относно срока за регистрация и респективно правото на данъчен кредит в т.
60 от решение
по дело С-284/11г. съдът е приел, че изискването за данъчнозадълженото лице да декларира началото на своята дейност по членове 213 и 214 от Директивата за ДДС не е част от правото на приспадане, а е формално изискване с оглед на осъществяването на контрол, а в т. 63 от решението съдът е приел, че липсата на регистрация по ЗДДС не би могла да лиши данъчнозадълженото лице от правото му на приспадане, когато са изпълнени изискуемите условия по същество за неговото упражняване. В т. 53 от Решение по дело С-385/09г. е прието, че идентифицирането за целите на ДДС е направено по-малко от 6 месеца, след извършването на сделките, пораждащи това право, поради което е в разумен срок. В конкретния случай се налага извода, че след като лицето е подало заявление за регистрация вместо на 15.07.2009 г., на 17.08.2009г. и е регистрирано по ЗДДС на 20.08.2009г., то неговата идентификация за целите на ЗДДС е направена в разумен срок, поради което само на това основание, при наличие на останалите материално правни предпоставки на чл. 68 ал. 1 т. 4 от ЗДДС, незаконосъобразно на касатора е отказано право на данъчен кредит.
С оглед на така установеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания РА, в частта в която на касатора е отказано право на данъчен кредит в размер на 71 701,
88 лв.
За по-късното начисляване на дължимия ДДС, което е станало с протокол № 1 от 31.08.2009 г. и начислените лихви в размер на 626, 93 лв. върху сумата 71 701, 88 лв., представляваща ДДС за извършените ВОП за периода 22.07.2009 г. - 31.08.2009 г. решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Същото е в съответствие с решението по д С-284/11г., в което е прието, че принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, който е спазен в настоящият случай
.
С оглед крайния съдебен акт и искането за присъждане на разноски направено от касатора, Дирекция "ОУИ" - гр. П., при ЦУ на НАП
следва да заплати сумата от 750 лева, представляваща уговоренено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и за заплатено възнаграждение на вещо лице и държави такси за образуване на съдебното производство. Направени разноски за адвокатско възнагреждание пред първоинстанционния съд не следва да бъдат присъдени, тъй като липсват доказателства за заплащане на уговореното такова, в размер на 2400 лева.
На Дирекция "ОУИ" - гр. П., при ЦУ на НАП не се дължат разноски, поради неявяване на представител в настоящата инстанция.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,Върховния административен съд, осмо отделение:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1509 от 04.10.2011г., постановено по адм. д. № 1903/10г., по описа на Административен съд гр. П., В ЧАСТТА с която е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт № 160902159/20.05.2010 г., издаден от Р. Б. Т. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 569/30.07.2010 г. на Директора на Дирекция „ОУИ" – Пловдив, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на
71 701, 88
лева и в частта на присъдени разноски на Дирекция „ОУИ" – Пловдив, при ЦУ на НАП за разликата над 100 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на
"АТП Екзодус" ООД, със седалище и адрес на управление с. Б. поле, местност "Чиирите" № 020 Б, обл. Пловдив, Ревизионен акт № 160902159/20.05.2010 г., издаден от Р. Б. Т. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта в която е потвърден с Решение № 569/30.07.2010 г. на Директора на Дирекция „ОУИ" – Пловдив, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на
71 701, 88
лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА
Дирекция "ОУИ" - гр. П., при ЦУ на НАП следва да заплати на "АТП Екзодус" ООД, със седалище и адрес на управление с. Б. поле, местност "Чиирите" № 020 Б, обл. Пловдив, сумата от 750 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ц. Т.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ К. К.
Е.М.