Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. И., гражданин на Пакистан, срещу решение № 1210 от 21.02.2013 г., постановено по адм. дело № 11067/2012 г. от Административен съд – София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) – не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на М. И. срещу решение № 739 от 01.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма, като същият е съобразен с целта на ЗУБ. Изложените от лицето причини не представлявали материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. От проведените интервюта се установявало, че молителят не е бил лично преследван в своята родина поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не били сред основанията,...