Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Хоспис Св.И. З." ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Варна, ул. "Е. С."15, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя М. С. Б., против решение № 149 от 27.01.2010 г., постановено по административно дело № 3015 по описа за 2009 г. на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Постановление от 23.10.2009 г., издадено от главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Р. И. Д. и "Хоспис Св.И. З." ЕООД и дадено предписание на работодателя да предложи на Р. И. Д. сключване на трудов договор от началото на възникване на трудовото правоотношение 01.08.2009 г., с предоставен срок за това до 26.10.2009 година. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. В., в писмено възражение от упълномощения юрисконсулт Д. П. О. - Кафалийска, счита същата за неоснователна.

Ответницата по касационната жалба - Р. И. Д. от гр. В. не е взела становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405а, ал. 7 от КТ, е оспореното от работодателя "Хоспис Св.И. З." ЕООД, гр.В. П.ие за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадени на 23.10.2009 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с които е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Р. И. Д. от гр. В. и "Хоспис Св.И. З." ЕООД, гр. В. на длъжност медицинска сестра, считано от 01.08.2009 година. С постановеното решение жалбата на касатора срещу оспорения индивидуален административен акт е отхвърлена като неоснователна. Административният съд след като е констатирал, че Р. И. Д. е работила като медицинска сестра в "Хоспис Св.И. З." и извършваната от нея работа е да полага медицински грижи за пациентите на хосписа, с определено работно време и срещу определено възнаграждение, е приел, че така създадените отношения между това лице и посочения работодател по същността и съдържанието си представляват трудово договорни отношения и могат да породят правните последици на трудовия договор. Това становище на административния съд е правилно. При постановяването му са изяснени обстоятелствата, касаещи правото на Инспекцията по труда да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Това право е регламентирано в чл. 405а, ал. 1 от КТ, като е необходимо към момента на установяване съществуването на трудово правоотношение да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на конкретно работно място и при определено работно време. В случая е доказано по делото, че процесното постановление на главен инспектор при дирекция „Инспекция по труда”- гр. В. е издадено при наличие на възникнало трудово правоотношение, като същото е отграничено от отношенията, възникващи при договор за изработка и такъв за извършване на определени услуги. Решението на първоинстанционния административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. В касационното производство не се установи наличие на твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 149 от 27.01.2010 г. по адм. дело № 3015/2009 г. на Административен съд – гр. В. . Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Н. Г. С.П.