О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4723

гр. София, 21.10.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 5169 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 822 от 12.07.2023г. постановено по гр. д. № 999/2023г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 85 от 27.02.2023г. по гр. д. № 692/2022г. на Несебърски районен съд. С последното е прието за установено по отношение на С. В. Д.-Т. и С. В. Т., че Х.-И. В. Т. е собственик на 1/4 /една четвърт/ идеална част от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], адрес на имота: [населено място], Промишлена зона-З., вход *, етаж *, ап.*; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ 65,22 кв. м. със съответните идеални части от общите части на сградата и са осъдени С. В. Д.-Т. и С. В. Т. да предадат на Х.-И. В. Т. владението върху 1/4 /една четвърт/ идеална част от описания недвижим имот.

Касационната жалба е подадена от ответниците С. В. Д.-Т. и С. В. Т. чрез адв. А.. Твърди се на първо място в жалбата, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба (останала такава въпреки дадените указания) и че правото на иск е ненадлежно упражнено, което води до недопустимост и на обжалваното въззивно решение. За обосноваване допускането на касационно обжалване се поставят множество правни въпроси, които касаторите считат разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и такива, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът Х.-И. В. Т. чрез пълномощниците си В. Т.-родител и адв. С. моли да не се допуска касационно обжалване.Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

Производството е по иск по чл. 108 ЗС на Х.-И. В. Т. срещу С. В. Д.-Т. и С. В. Т. за установяване собствеността и предаване владението върху 1/4 ид. ч. от недвижим имот - апартамент в [населено място]. Ищецът сочи, че страните са съсобственици на имота при квоти: 1/2 ид. ч. за първата ответница и по 1/4 ид. ч. за ищеца и за втората ответница, но от края на м.06.2021 год. ответниците не го допускат в имота, той няма ключове и така са го лишили от възможността да ползва имота съобразно притежаваната идеална част.

Ответниците не оспорват правото на собственост на ищеца върху 1/4 ид. ч., както и факта, че С. Т. упражнява фактическа власт върху жилището. Твърдят, че тя като съсобственик осъществява владение върху собствената си идеална част и държане относно частите на останалите съсобственици. Ползването на вещта единствено от С. Т. е основано на взето през 2018 год. решение по чл.32, ал.1 ЗС от ответниците, които заедно притежават 3/4 ид. ч. от вещта, предвид невъзможността имотът да се ползва от всички съсобственици. Считат, че взетото решение по чл.32, ал.1 ЗС препятства възможността на защита на ищеца с иска по чл.108 от ЗС, поради което искът е недопустим; евентуално сочат неоснователност на иска, тъй като владението от страна на ответницата е на правно основание.

От фактическа страна е установено, че жилището е придобито по време на брака на съпрузите В. Т. и С. Д.-Т.. Бракът е прекратен през 2015г. с развод. След прекратяването му В. Т. е продал своята 1/2 ид. ч. на двете си деца: ищеца Х.-И. Т. и ответницата С. Т.. По този начин е формирана съсобственост между настоящите страни по спора при дялове: 1/4 ид. ч. за ищеца, 1/2 ид. ч. за ответницата С. Т. и 1/4 ид. ч. за ответницата С. Т.. По тези обстоятелства страните не спорят. Безспорно е и че имотът се ползва само от ответницата С. В. Т..

Спорът пред въззивния съд е концентриран върху това дали е допустим иска в тази ситуация; ако е допустим дали взетото решение по чл.32, ал.1 ЗС е валидно правно основание за осъществяване на фактическа власт само от ответницата С. В. Т., което обуславя неоснователност на искането за предаване на владението

Бургаски окръжен съд е намерил за неоснователни възраженията на ответниците за недопустимост на иска и на първоинстанционното решение. Търсената от ищеца защита е изведена от районния съд като такава по чл.108 от ЗС въз основа на твърденията и обстоятелствата по исковата молба и последващите уточняващи молби. С уточняваща молба /л.128 и сл./ ищецът изрично е заявил, че претендира ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху неговата 1/4 ид. ч. от имота, тъй като са го лишили от възможността да ползва имота според правата си, както и това, че претенцията му е по чл.108 ЗС. Поради това произнасянето на районния съд по иск с правно основание чл.108 ЗС не е произнасяне по непредявен иск. С оглед сочените от ищеца обстоятелства не може да бъде споделено твърдението, че търсената защита е по чл.109 ЗС, а не по чл.108 ЗС.

По-нататък съдът е приел, че с Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГК е прието, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Според съда мотивите на тълкувателното решение дават отговор на възраженията на ответниците. Разяснено е, че правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му на собственост върху идеална част и с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг съсобственик, той може да брани своята идеална част, върху която съществува правото му на собственост; нито един друг иск не замества защитата, която дава на съсобственика ревандикационния иск, а именно предаване владението върху идеалната част, наред с признаване правото на собственост върху тази идеална част. Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС дава защита на правото на лично служене с вещта, като е предвидена заместваща престация на това право. Разпределението на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС предоставя възможност на съсобственика да упражнява фактическа власт в реални граници, т. е. да ползва общата вещ, което е различно от владението като правомощие, елемент от състава на правото на собственост. С оглед на това интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника. Посочено е също така в тълкувателния акт, че е без значение дали ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца.

Воден от тези разяснения решаващият съд е приел, че взетото решение по чл.32, ал.1 ЗС, с което се нарушават правата на съсобственик по чл.31 ЗС, какъвто е настоящия случай, не е пречка той да се брани с иск по чл.108 ЗС, независимо от това дали последните са държатели на вещта или са променили намерението си спрямо вещта и са станали владелци. Поради това, дори да се счете, че ответниците са взели валидно решение по чл.32, ал.1 ЗС за ползване на вещта само от С. Т., това не отрича правния интерес на ищеца да води срещу тях иска по чл.108 ЗС за предаване на владението на притежаваната от него идеална част от имота. Поради това възраженията на въззивниците за недопустимост на иска не са споделени от съда. На следващо място, съдът е намерил за ирелевантни поставените от ищеца въпроси относно вида на осъществяваната фактическа власт от страна на ответниците - дали са владелци или държатели на неговата идеална част, като и относно валидността на соченото от ответниците решение по чл.32, ал.1 от ЗС. Изтъкнал е, че независимо от това дали ползващите са взели или не решение по чл.32, ал.1 ЗС, ако осъществяваната от тях фактическа власт върху имота не позволява на друг съсобственик също да упражнява фактическа власт върху вещта съобразно правата си, то предявеният ревандикационен иск е основателен. По делото е установено, включително от разпита на свидетелите Ц., Г., Р. и Д., че след връщането на ищеца от чужбина през 2021 год. ответниците са му отказали всякакъв достъп до процесния имот, не са му дали ключ, а сестра му С. му е казала, че само тя ползва имота за свои нужди, тъй като така са решили двете с майка й. По този начин владението като фактическа власт за квотата на съсобственост на ищеца е накърнено от останалите съсобственици, които относно идеалната част на ищеца осъществяват владение върху имота без правно основание по смисъла на чл.108 от ЗС. По тези съображения искът е уважен.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд намира следното:

Поставени са от касаторите група правни въпроси, които касаят допустимостта на иска и на обжалваното решение. Това са въпросите: 1/ каква следва да е правната квалификация на иска когато между страните в процеса няма спор относно съсобствеността на вещта, а ищецът твърди, че ответниците осъществяват действия, с които го възпрепятстват да упражнява правото си на собственост в пълен обем - по чл. 108 ЗС или по чл. 109 ЗС; 2/ допустимо ли е обективно съединяване на искове след изтичане срока за отговор на исковата молба, без съгласие на ответника; 3/ допустимо ли е решение, с което съдът се е произнесъл по недопустимо изменен иск; 4/ допустимо ли е съдебно решение, постановено по искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност и не е изпълнена процедурата по чл. 129, ал.1 ГПК. По тези въпроси липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Предявената от ищеца искова претенция е ясно и несъмнено формулирана като такава по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху идеалната част. Наведените твърдения са, че ищецът е собственик на идеална част от вещта, а ответниците я ползват и не го допускат. Предвид посочените от съда разяснения в тълкувателния акт /Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГК/, следва да се приеме, че е налице правен интерес от предявяване на иска след като ищецът не е допускан в имота. По делото не е извършено обективно съединяване на искове без съгласие на ответника, след изтичане срока за отговор, нито е направено недопустимо изменение на иска, както считат касаторите. В исковата молба е посочено правното основание по чл. 108 ЗС и е формулиран петутим да бъдат осъдени ответниците да предоставят на ищеца „ползването“ на 1/4 ид. ч. от имота. Дадени са от съда двукратни указания ищецът да уточни дали търси защита на правото на ползване, което притежава като собственик на идеална част или търси и владелческа защита, като формулира конкретен петитум. От страна на ищеца е заявено, че претендира осъждане на ответниците да предадат владението и ползването на неговата 1/4 ид. ч. При тези обстоятелства липсва съмнение относно редовността на исковата молба и допустимостта на иска.

Следваща група въпроси, поставени от касаторите, са свързани с възраженията им, че ответницата С. Т. има основание да държи и ползва съсобствения имот по силата на извършеното разпределение на ползването от мнозинството съсобственици. Това са въпросите: 1/ валидно ли е решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ, с което е определено един от тях да ползва вещта, ако видът и предназначението на тази вещ не позволяват непосредственото ползване на реални части от нея от всеки съсобственик; 2/ основателен ли е искът по чл. 108 ЗС в осъдителната част, предявен от съсобственик срещу останалите, ако се установи, че ответниците упражняват фактическа власт върху цялата вещ на основание взето решение за разпределение на ползването по чл. 32 ЗС; 3/ при предявен ревандикационен иск от съсобственик срещу друг съсобственик, дължи ли съдът изследване дали спорът е за отнето владение или за ползването на съсобствената вещ. От тях определящо значение за изхода на спора са втория и третия въпрос. Спрямо тях следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието на изводите на съда с постановките на Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГК.

Тъй като правото на собственост на ищеца не се оспорва, то обжалване следва да се допусне само по отношение на осъдителната част на претенцията по чл. 108 ЗС, а именно за предаване владението върху 1/4 ид. ч. от спорния имот.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 822 от 12.07.2023г. постановено по гр. д. № 999/2023г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на С. В. Д.-Т. и С. В. Т. срещу установителната част на иска по чл. 108 ЗС.

ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение и по посочената касационна жалба срещу осъдителната част на иска по чл.108 ЗС.

УКАЗВА на жалбоподателите С. В. Д.-Т. и С. В. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 65/шестдесет и пет/ лв. по сметка на Върховния касационен съд. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: