Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр.София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

Членове: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Д. Т. като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 5169 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на С. В. Д.¬Т. и С. В. Т. чрез адв. А. касационна жалба срещу решение № 822 от 12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 999/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 85 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 692/2022 г. на Несебърския районен съд. С последното по отношение на С. В. Д. - Т. и С. В. Т. е прието за установено, че Х. - И. В. Т. е собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място] и С. В. Д.-Т. и С. В. Т. са осъдени да предадат на Х. - И. В. Т. владението върху 1/4 идеална част от недвижимия имот.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Касаторите считат, че въззивният съд не е изложил мотиви по възражението им, че е налице основание за упражняване на фактическа власт върху имота съобразно взетото през м. юни 2018 г. от собствениците на 3/4 идеални части от имота решение по чл.32 ЗС за разпределение на ползването му. Това решение съставлявало основание за ползване на имота и изключвало основателност на ревандикационния иск в осъдителната му част.

Ответникът по касация оспорва жалбата. Счита, че липсват доказателства за взето решение за разпределяне на ползването на процесния апартамент, както и че такова решение не можело да се вземе от С. Т., защото към лятото на 2018 г. тя била на 15 години. Като неправоспособна тя можела да извършва действия само със съгласие на някой от родителите си. Майката С. Д. не можела да изрази валидно съгласие, защото била страна по решението в лично качество, поради забраната да преговаря сама със себе си. Тъй като съгласие за решението не е дадено от другия родител В. Т., ползването не било разпределено с валидно взето решение. Изразява искане за потвърждаване решението на Окръжен съд – Бургас.

С определение от № 4723 от 08.05.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в осъдителната му част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието изводите на съда с постановките на Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГК по въпросите: основателен ли е в осъдителната част искът по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу останалите, ако се установи, че ответниците упражняват фактическа власт върху цялата вещ на основание взето решение за разпределение на ползването по чл. 32 ЗС; при предявен ревандикационен иск от съсобственик срещу друг съсобственик, дължи ли съдът изследване дали спорът е за отнето владение или за ползването на съсобствената вещ.

Предмет на касационното обжалване е решението на въззивния съд в частта, с която касаторите са осъдени да предадат на Х.-И. Т. владението върху 1/4 идеална част от апартамент с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Въззивният съд е приел, че взетото решение по чл.32, ал.1 ЗС, с което се нарушават правата на съсобственик по чл.31 ЗС, какъвто е настоящия случай, не е пречка той да се брани с иск по чл.108 ЗС, независимо от това дали последните са държатели на вещта или са променили намерението си спрямо вещта и са станали владелци. Поради това дори да се счете, че ответниците са взели валидно решение по чл.32, ал.1 ЗС за ползване на вещта само от С. Т., това не отрича правния интерес на ищеца да води срещу тях иска по чл.108 ЗС за предаване на владението на притежаваната от него идеална част от имота. Съдът е намерил за ирелевантни поставените от ищеца въпроси относно вида на осъществяваната фактическа власт от страна на ответниците - дали са владелци или държатели на неговата идеална част, както и относно валидността на соченото от ответниците решение по чл.32, ал.1 от ЗС. Изтъкнал е, че независимо от това дали ползващите са взели или не решение по чл.32, ал.1 ЗС, ако осъществяваната от тях фактическа власт върху имота не позволява на друг съсобственик също да упражнява фактическа власт върху вещта съобразно правата си, то предявеният ревандикационен иск е основателен.

По делото е установено, включително от разпита на свидетелите Ц., Г., Р. и Д., че след връщането на ищеца от чужбина през 2021 год. ответниците са му отказали всякакъв достъп до процесния имот, не са му дали ключ, а сестра му С. му е казала, че само тя ползва имота за свои нужди, тъй като така са решили двете с майка й. По този начин владението като фактическа власт за квотата на съсобственост на ищеца е накърнено от останалите съсобственици, които осъществяват владение върху имота без правно основание по смисъла на чл.108 от ЗС относно идеалната част на ищеца. По тези съображения искът е уважен.

По въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното: При предявен ревандикационен иск от съсобственик срещу друг съсобственик съдът дължи изследване дали спорът е за отнето владение или за ползването на съсобствената вещ.

В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2020 г. е посочено, че когато правото на собственост принадлежи общо на две или повече лица (чл.30 ЗС), всеки съсобственик притежава всяко едно от трите правомощия на вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта. Разяснено, че правомощието владение като елемент от съдържанието на правото на собственост е правото на собственика да упражнява фактическа власт върху вещта.

Когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, съсобственикът може да потърси съдебна защита чрез ревандикационния иск по чл.108 ЗС. При всички случаи на предявен иск от съсобственик срещу друг съсобственик съдът следва да прецени въз основа на изложеното от ищеца дали спорът между страните действително е за отнето владение или е относно ползването на съсобствения имот (второто правомощие на собственика). Настоящият състав споделя напълно посочената задължителна практика.

Разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС изрично предвижда, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си. В отношенията между съсобственици съсобственикът владее своята идеална част от вещта, а върху частта, принадлежаща на друг съсобственик, упражнява държане. Ответникът - съсобственик упражнява фактическата власт върху съсобствения имот на правно основание, затова при спор между съсобствениците съдът следва да извърши преценка за начина, по който всеки от спорещите съсобственици упражнява правата си. Тази преценка зависи от наведените от страните твърдения по повод повдигнатия от ищеца спор и от установените обстоятелства - дали съсобствениците са взели решение за начина, по който да бъде използвана общата вещ, респ. дали помежду им не съществува спор именно по този въпрос, в който случай приложение намира разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС; дали твърдяното в исковата молба накърняване на притежаваните от ищеца права не е по повод извършено разпределение на ползването с оглед правото на всеки съсобственик да ползва реална част от съсобствения имот, когато това е възможно.

Само ако от обстоятелствата по делото следва, че ответникът -съсобственик е установил самостоятелна фактическа власт върху целия имот, противопоставяйки това свое намерение на съсобственика - ищец, искът за предаване на владението върху принадлежащата му идеална част от вещта ще бъде основателен. Ако по делото не се установи накърняване правомощието владение като елемент от правото на собственост на ищеца, претенцията за предаване на владението върху притежаваната от ищеца идеална част от съсобствения имот няма да съответства на естеството на спора между страните, на вида, степента и тежестта на нарушението на правата на предявилото иска лице. В този случай няма да са налице предпоставките за уважаване на иска и в осъдителната му част.

По въпроса основателен ли е в осъдителната част искът по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу останалите, ако се установи, че ответниците упражняват фактическа власт върху цялата вещ на основание взето решение за разпределение на ползването по чл. 32 ЗС.

Основателността на искането за предаване на владението е обусловена не само от обстоятелството дали ищецът притежава право на собственост върху вещта, но и от обстоятелството налице ли е правно основание за ответника по предявения по реда на чл.108 ЗС иск да упражнява фактическа власт върху имота. В хипотезата на предявен срещу съсобственик ревандикационен иск е възможно за ответника да съществува основание да държи имота в обем, надхвърлящ участието му в съсобствеността (напр. по договор за наем, за заем за послужване; при разпределено по реда на чл.32, ал.1 ЗС ползване на имота и пр.) Както е предвидено в чл.32, ал.1 ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, съгласно чл.32, ал.2 ЗС, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ независимо и въпреки обстоятелството, че всеки един от съсобствениците разполага с всички правомощия в състава на сложното право на собственост, вкл. с правомощието да владее вещта. Следователно упражняването на фактическа власт върху съсобствената вещ не винаги е безусловно и не зависи единствено от волята на съсобственика, който е предявил по реда на чл.108 ЗС иск срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствения недвижим имот. При наличие на взето решение от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, както и при наличие на съдебно решение, постановено по реда на чл.32, ал.2 ЗС, фактическата власт върху съсобствения имот се упражнява в рамките на тези решения. Когато становищата на страните и установените по делото факти и обстоятелства сочат на наличие на решение по чл.32, ал.1 или ал.2 ЗС за начина, по който да се използва общата вещ, съдът следва да отхвърли искането за предаване владението, дори ако това решение не допуска личното упражняване от ищеца на фактическа власт върху идеална част от вещта.

Правомощието ползване се състои във възможността на собственика да извлича полезните свойства на вещта. То се упражнява чрез фактическо ползване (когато собственикът лично си служи с вещта и събира плодовете) или чрез правни действия (при отдаване под наем). Съгласно чл.32, ал.1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване (чл. 31, ал. 2 ЗС). С чл. 31, ал. 2 ЗС е защитено правото на лично служене с вещта, като е предвидена заместваща престация на това право. Разпределението на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС предоставя основание за съсобственика да упражнява фактическа власт в реални граници, т. е. да ползва общата вещ, което е различно от владението като правомощие, елемент от състава на правото на собственост. От изложеното следва, че наличието на решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, за ползването й само от някой или някои от съсобствениците, представлява правно основание за държането на цялата вещ, а неползващите съсобственици ще имат право само на заместващата престация по чл.31, ал.2 ЗС от деня на писменото поискване.

По касационната жалба. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Относимите факти са следните и по тях не се спори: Процесният апартамент в [населено място] е съсобствен между страните при части 1/2 идеална част за С. В. Д. - Т. и по 1/4 идеални части за С. В. Т. и Х. - И. В. Т.. От м. юни 2021 г. достъпът на ищеца до апартамента е препятстван, тъй като само ответницата С. Т. го ползва. В отговора на исковата молба ответниците са посочили, че не оспорват правото на собственост на ищеца върху 1/4 идеална част от имота, но като собственици на повече от половината от общата вещ са взели решение тя да се ползва само от ответницата С. Т..

Неправилно въззивният съд е преценил като ирелевантни въпросите за вида на осъществяваната фактическа власт от страна на ответниците - дали са владелци или държатели на неговата идеална част и за валидността на соченото от ответниците решение по чл.32, ал.1 от ЗС. Обстоятелството дали ответникът е владелец или държател на частите на ищеца е без значение за допустимостта на ревандикационния иск между съсобственици, но има отношение към неговата основателност, ако се установи, че държането се осъществява въз основа на извършено разпределение на ползването по реда на чл.32, ал.1 ЗС. В този случай спорът между страните не е за отнето владение, а за ползването на съсобствения имот. Както се посочи при отговора на правните въпроси, при решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, за ползването й само от някой или някои от съсобствениците, е налице правно основание за държането на цялата вещ, което изключва основателност на ревандикационния иск в осъдителната част. В т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 4/2014 г. е прието, че ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. В случая ответницата С. Т. държи апартамента на основание решение за разпределяне на ползването му. Това решение е валидно и е противопоставимо на ищеца. Неоснователно е оспорването на неговата действителност поради това, че към момента на вземането му С. Т. била неправоспособна. Правоспособността на едно лице е пряко следствие от неговата правосубектност, а за физическите лица правосубектността възниква с раждането им. Основанията на възражението имат отношение към дееспособността на С. Т. към момента на взимане на решението за разпределение ползването на имота. Като непълнолетна тя изразява волята си лично, със съгласието на родител, в случая майката С. Д. – Т.. Следователно съгласието за взетото решение е валидно изразено, а становището за нищожност на това решение поради липса на съгласие е неоснователно. Вземането на решение за разпределяне на ползването е потвърдено от ответниците, които притежават общо ѕ идеални части от имота, в отговора им на исковата молба по настоящото дело. Към този момент С. Т. е пълнолетна. Това е достатъчно, за да се приеме наличието на решение по чл.32, ал.1 ЗС, по силата на което ползването на имота се осъществява само от съсобственика С. Т.. То е обвързващо за съсобственика Х. – И. Т. и му е противопоставимо. За неползващия съсобственик е налице възможност да получи заместваща престация след съответно поискване, но не и да иска предаване владението върху притежаваната идеална част, което не му е отнето.

Предвид отговорите на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в допуснатата до касация част.

При този изход от спора ищецът дължи на ответниците направените за трите съдебни инстанции разноски, които съобразно представените списъци са в общ размер 198,07 лева. В полза на адв.А. А. се дължи възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗЗД в размер по 1500 лева за всяка инстанция – общо 4500 лева, върху което се дължи ДДС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 822 от 12.07.2023 г., постановено по гр. д. № 999/2023 г. на Бургаския окръжен съд, и потвърденото с него решение № 85 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 692/2022 г. на Несебърския районен съд в частта, с която С. В. Д.¬Т. и С. В. Т. са осъдени са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на Х.-И. В. Т. владението върху 1/4 идеална част от апартамент с идентификатор *** по КККР на [населено място], и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. - И. В. Т. срещу С. В. Д.¬Т. и С. В. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да му предадат владението върху с 1/4 идеална част от недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място].

ОСЪЖДА Х. - И. В. Т. да заплати на С. В. Д.¬Т. и С. В. Т. сумата 198,07 (сто деветдесет и осем 0,07) лева – разноски за трите инстанции.

ОСЪЖДА Х. - И. В. Т. да заплати на адв. А. А. на основание чл.38, ал.2 ЗЗД сумата 5400 (пет хиляди и четиристотин) лева за предоставена на ответниците С. Д.¬Т. и С. Т. безплатна правна помощ пред трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.