Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Ж. И. Ф. от гр. С., подадена срещу решение от 16.12.2008 г., постановено по адм. дело № 178 от 2001 г. по описа на Софийския градски съд - ІІІ-е отделение.
В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, образувано по жалба на Ж. И. Ф. лично за себе си и като пълномощник на Адриана Б. К., е упражнил контрол за законосъобразност на мълчалив отказ на областния управител на област С. да се произнесе по искане (заявление) вх. № РД-97-00-675 от 20.11.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за одържавен недвижим имот.
Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията за отмяна, поддържани от жалбоподателката, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.
От доказателствата по делото е установено, че със заявление с вх. № РД-97-00-6775 от 20.11.1998 г., подадено до областния управител на област С., Ж. Ф. като правоприемник на майка си Л. Ф. е направила искане за обезщетяване по ЗОСОИ за недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. "Аксаков" № 9, представляващ апартамент на ІІІ етаж със застроена площ 190 кв. м, заедно с 1/5 ид. част от общите части на сградата и земята, отчужден от Живка Б. К. на основание Указ № 447 от 16.03.1948 г. на Президиума на Народното събрание и актуван с акт за държавна собственост АДС № 967 от 03.12.1949 година. С Указ № 447 от 16.03.1948 г. на основание чл. 21, 44 и 46 от Закона за българското поданство Б. К. е лишен от българско гражданство и е постановена конфискация на всичките му имоти и на тези на съпругата му Живка Б. К. (по баща Ж. И. В.) - наследодателка на Л. Б. Ф..
При тези установени обстоятелства по делото съдът обосновано е приел за установено, че недвижимият имот, описан в заявлението за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, е отчужден на основание постановената конфискация с Указ № 447 от 16.03.1948 г. на Народното събрание.
В заявлението е отразено, че одържавеният имот е придобит от Георги К. Р. с договор от 1985 г. и заявителите на основание чл. 7 ЗВСВОНИ са предявили иск за възстановяване на собствеността върху този имот. Алтернативно в заявлението е направено искане за обезщетяване с компенсаторни записи "за правото на собственост на основание чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ". Към производството по делото е приложен препис от съдебно решение от 31.03.2003 г., постановено по адм. дело № 2819 от 1998 г. по описа на Софийския градски съд (влязло в сила на 23.05.2006 г.), от което се установява, че предявеният иск по чл. 7 ЗВСВОНИ е отхвърлен като неоснователен.
От представените доказателства съдът законосъобразно е приел, че процесният имот е отнет (конфискуван) поради отнемане на българското гражданство на собственика на имота на основание Закона за българското поданство. Този закон не е изброен като правно основание в разпоредбата на чл. 2 ЗОСОИ във вр. с чл. 2 ЗВСВОНИ с оглед активната легитимация на заявителите да подават заявление за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по алтернативното искане за обезщетяване по чл. 5, ал. 1 ЗОСОИ, направено със заявлението с вх. № РД-97-00-6775 от 20.11.1998 г., е подадена, видно от поставения входящ номер, на 30.12.1999 г. и това обстоятелство е основание да се преценява и допустимостта на жалбата с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ.
Тези съображения настоящата инстанция излага в допълнение към мотивите на обжалваното решение, за да обоснове правния извод на съда за неоснователност на жалбата, подадена срещу мълчаливия административен отказ на областния управител на област С. да се произнесе по заявление с вх. № РД-97-00-6775 от 20.11.1998 г. за обезщетяване по реституционния закон ЗОСОИ.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решението от 16.12.2008 г., постановено по адм. дело № 178 от 2001 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. П.И.