Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“ против решение № 7145/28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7608/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Ес и Кей“ ЕООД, сумата от 490 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница „Аерогара“, гр. С., отменено с решение № 2995 от 04.06.2012 г. на АССГ, XII касационен състав и Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Ес и Кей“ ЕООД, гр. С. сумата в размер на 25 лева и сумата в размер на 131, 58 лева, представляващи разноски по делото. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което съдът да отхвърли предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Ес и Кей“ ООД в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че на „Ес и Кей“ ООД с Наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница „Аерогара“, гр. С. са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението - 300 броя обемни компресори с възвратно - постъпателно действие, с обща митническа стойност 1 441, 77 лева, като предмет на митническо нарушение на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ), във връзка с чл. 233, ал. 4 от ЗМ. Поради липса на предмета на нарушението е присъдена неговата левова равностойност в размер на 1 441, 77 лева, на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ, във връзка с чл. 233, ал. 4 ЗМ. Със същото НП е наложена имуществена санкция в размер на 1 342, 57 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на стоката на нарушението. Наказателното постановление е оспорено пред Софийски районен съд, който го е потвърдил с решение от 30.12.2011 г. по нахд № 15147/2011 г. Постановеното от СРС решение и наказателното постановление са отменени с решение № 2995/04.06.2012 г. постановено по адм. д. № 1725/2012 г. по описа на АССГ.
С процесната пред АССГ искова молба като доказателство пред съда са представени договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., сключен между „Ес и Кей“ ООД и адвокатско дружество „Георгиева, Петров, Ненков и Георгиев“ за процесуалното представителство във връзка с обжалването на 38 броя наказателни постановления, издадени от Началника на М. А, като страните се споразумели, че за обжалването на всяко едно от наказателните постановления, дружеството следвало да заплати сумата от 490 лева с ДДС, или общо 18 620 лева. Представени са и фактури от 29.06.2011 г., 01.10.2011 г. и 01.02.2012 г. съответно за сумите 9 857, 39 лева, 4 365, 41 лева и 4 189, 39 лева.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Агенция „Митници” да заплати на „Ес и Кей“ ООД сумата в размер от 490 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница „Аерогара“, отменено с решение на АССГ и Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Ес и Кей“ ЕООД, гр. С. сумата в размер на 25 лева и сумата в размер на 131, 58 лева, представляващи разноски по делото.
За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че така предявеният иск е основателен. Съдът е приел, че искът е доказан по основание и размер.
Съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
От мотивите на съда не става ясно по какви съображения договорът за правна защита и съдействие е счетен за достатъчно доказателство за настъпване на вредата. В случая не се доказва заплащането на претендираната от „Ес и Кей” ООД сума от 490 лева като адвокатско възнаграждение, което е било заплатено именно във връзка с обжалването на наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г. Договорът за извършване на процесуално представителство между „Ес и Кей“ ООД и Адвокатско съдружие „Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев“, е сключен за общо 38 наказателни постановления - от № 2/2011 г. до № 39/2011 г., издадени от началника на Митница „Аерогара“, като в него е посочено, че възнаграждението за обжалване на всяко постановление възлиза в размер на 490 лева с ДДС и така общата дължима сума е в размер на 18 620 лева без ДДС, платена по банков път. Договорът за процесуално представителство от 15.06.2011 г. не е бил представен в производството по обжалване на наказателното постановление. Същият съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК е частен документ и няма достоверна дата. Следва да бъде отбелязано, че няма как договорът да е изготвен на посочената в него дата, тъй като обжалваното наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г. е връчено на „Ес и Кей“ ООД на 16.06.2011 г., а договорът за извършване на процесуално представителство носи датата 15.06.2011 г., т. е съставен е преди дружеството да узнае, че постановлението е издадено.
Настоящият състав намира, че и останалите доказателства, на които се позовава ищецът - фактура № 2000000276 от 29.06.2011 г. за правни консултантски услуги, на обща стойност 8 214, 49 лева без ДДС (9 857.39 лева с ДДС), проформа фактура № 2000004111 от 30.09.2011 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г., на обща стойност 3 637, 84 лева без ДДД (4 365, 41 лева с ДДС); фактура № 2000000291 от 01.10.2011 г. за правни консултантски услуги на стойност 3 637, 84 лева без ДДС (4 365, 41 лева с ДДС) проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г., на обща стойност 3 491, 16 лева без ДДС (4 189, 39 лева с ДДС); фактура № 22000000302 от 01.02.2012 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 3 491, 16 лева без ДДС (4 189, 39 лева с ДДС) и разпечатки от транзакции с неизвестен източник, не обосновават категоричен извод, че имуществото на ищеца е намаляло със сумата 490 лева, реално платена от него на Адвокатското съдружие за оказаната му от адвокат правна помощ и съдействие във връзка с обжалването на наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г. Съставените фактури не доказват, че посочените от тях суми са били преведени по банков път от „Ес и Кей“ ООД на Адвокатско съдружие „Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев“, а разпечатките от транзакции не съдържат данни за лицето, извършило превод на сумата по сметката на Адвокатско съдружие. Сборът на посочените във фактурите суми - 18 412, 19 лева не отговаря на общата сума, вписана в договора за процесуално представителство от 15.06.2011 г., която „Ес и Кей“ дължи за адвокатско възнаграждение. Претендираната искова сума, която се твърди, че е заплатена като възнаграждение от „Ес и Кей“ ООД на Адвокатско съдружие „Георгиева, Петров, Ненков, Георгиев“ във връзка с обжалването на 38 наказателни постановления - от № 2/2011 г. до № 39/2011 г., издадени от началника на Митница „Аерогара“, гр. С. е 18 412, 19 лева с ДДС, а тази по договора от 15.06.2011 г. е 18 620 лева без ДДС. Като се направи съответното изчисление, задължението, което „Ес и Кей“ ООД има по договора, заедно с 20% данък добавена стойност, възлиза общо на 22 344 лева. Дори да се приеме, че разпечатките от транзакции удостоверяват пълно и достоверно плащания по договора от 15.06.2011 г., извършени от „Ес и Кей“ ООД по сметката на адвокатското съдружие, не може да се стигне до заключение, че исковата сума от 490 лева, дължима конкретно за съдебното обжалване на наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г., е била платена. Такова заключение може да се направи, само ако е доказано, че дружеството е превело по банков път цялата договорена сума от 22 344 лева.
Видно от доказателствата по делото е, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - макар да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на наказателното постановление, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото наказателно постановление. Приетото ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на наказателно постановление, но производството не е безспорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си.
В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Правната защита на ищцовото дружество в разглежданото съдебно производство, както пред СРС, така и пред АССГ е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт съгласно представено пълномощно. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното наказателно постановление. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с гореизложеното както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство, като се отчете и същественото разминаване на сумите, посочени в договора и в платежните документи.
По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява основателна, като постановеното съдебно решение следва да се отмени изцяло, а предявеният иск да се отхвърли, като в тази връзка се остави без уважение искането за присъждане на разноски.
По отношение на направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият касационен състав, смята същото за неоснователно и следва да се остави без уважение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7145 от 28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 7608/2017 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ес и Кей” ООД,гр. С., ул. "Източна тангента" №102, ЕИК 831664480, иск срещу Агенция „Митници“, гр. С. в размер на 490 (четиристотин и деветдесет) лева за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 23 от 14.06.2011 г., издадено от началника на Митница „Аерогара“, отменено с решение № 2995 от 04.06.2012 г. постановено по адм. д. № 1725/2012 г. по описа на АССГ.
О. Б. У. искането Агенция „Митници“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
О. Б. У. искането на „Ес и Кей” ООД за присъждане на разноски. Решението е окончателно.