№ 374

гр.София, 20.11.2017 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 687 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Касаторът [фирма] иска Върховният касационен съд да измени в частта за разноските своето определение № 277/ 31.08.2017 г., с което не допуска до касация въззивното решение. Молбата обосновава с довода, че е прекомерно адвокатското възнаграждение от 3 000 лв., което е осъден да репарира на ответника по касация и иска съдът да го намали до минималния размер от 740 лв.

Ответникът по касация М. С. Я. възразява, че молбата е неоснователна, а посоченият от касатора размер от 740 лв. е по-нисък от минималния, доколкото база за неговото определяне е цената на иска за 23 400 лв.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с подадената молба, при спазване на срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК и при наличието на правен интерес, касаторът допустимо упражнява правото, което им признава чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането за репарация на платеното пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, възложено в тежест на касатора с определението по чл. 288 ГПК, ответникът по касация е направил с писмения отговор на жалбата; ГПК не предвижда връчване на препис от този отговор; определението по чл. 288 ГПК е постановено в закрито заседание и е сложило край на делото. Следователно единствената възможност касаторът да упражни възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е в иницираното производство по чл. 248 ГПК. След тези съображения за допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК, касационният състав я намира основателна. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 78,...