О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 633

София, 07.11. 2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №1508/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. П. Й. от [населено място], срещу решение №36 от 23.02.2017г., постановено по в. т.д.№699/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, т. о, с което е потвърдено решение №525/04.07.2016г. по т. д.№1910/2015г. на Варненски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с императивни норми на ГПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил т. 10 от ТР №2/2015г. на ВКС, ОСГТК, в която се приема, че прекъсването на давността е само в хипотезата на „насрочване и извършване на публичната продан”. Според касатора за прекъсването на давността в изпълнителното производство не е достатъчно насрочването на публична продан на имота на длъжника, а нейното реално извършване, което в случая не е могло да стане по причина на взискателя. Същевременно в касационната жалба се сочи, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният състав е обсъдил приети доказателства пред първата инстанция, на които ответното дружество не се е позовавало. Акцентира се върху факта, че удръжките от трудовото възнаграждение не следва да бъдат приети като основание за прекъсване на давността, тъй като същите са били прекратени по искане на взискателя.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК (наименовано от касатора уточняваща молба) и в самата касационна жалба е формулиран следния...