О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3896

гр. София, 16.08.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 5215 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Детска градина „Светлина“, гр. С. З. представлявана от директора Й. Д., подадена чрез адв. В. Ц., срещу въззивно решение № 267 от 25.07.2023 г., постановено по в. гр. дело № 374/2023 г. на Окръжен съд – С. З. с което решение № 103 от 13.02.2023 г. по гр. дeло № 3895/2022 г. на Районен съд – С. З. е отменено в обжалваната му част по предявения по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ иск и вместо това ищцата Д. З. Г. е възстановена на заеманата преди незаконното прекратяване на трудовия договор длъжност. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му обжалвана част относно възражението по чл. 74, ал. 1 КТ по насрещната жалба на дружеството касатор.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като трудовото правоотношение между страните е недействително на основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 213, ал. 5 ЗПУО.

Ответницата по касационната жалба Д. З. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител адв. Р. А.. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената касационната жалба - неоснователна. Направено е искане за присъждане на направените разноски, във връзка с което е представен договор за правна защита и съдействие от 22.11.2023 г.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявените искове са по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 2 КТ.

Въззивният съд е приел, че пред него първоинстанционното решението е обжалвано само в частта му относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност, и в частта относно произнасянето по възражението на ответника за недействителност на трудовия договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ. Установено е, че с трудов договор № 322 от 31.05.2022 г., ищцата е назначена на длъжност „учител“ в детска градина на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, като в него е посочено още, че е във връзка с чл. 70 КТ – със срок за изпитване в полза на работодателя и за времето от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г. С. З. № 336 от 23.06.2022 г., връчена на същата дата, трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, поради изтичане на срока му. Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответника за недействителност на трудовия договор поради сключването му в нарушение на императивни правни норми на основание чл. 74, ал. 1 КТ. Съдът е посочил, че съгласно чл. 213, ал. 5 ЗУПО учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация „учител“. Предвидено е изключение от това правило в чл. 213, ал. 9 от същия закон, съгласно което учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, както и от специализираната подготовка може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител“. В Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в чл. 2 е регламентирано, че: Учителските длъжности в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностното развитие, включително и на ресурсните и болничните учители, са: учител; старши учител; главен учител. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата: Учителска длъжност може да се заема и от лице без висше образование и без професионална квалификация „учител“ в случаите по чл. 213, ал. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование или от лица със завършено висше образование, но без професионална квалификация „учител“ в случаите по чл. 213, ал. 9 - 11 от Закона за предучилищното и училищното образование. Доколкото от представените доказателства е установено, че ищцата притежава Диплома за завършено висше образование и професионална квалификация „хореограф-педагог“, съдът е приел, че за нея се прилага изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 213, ал. 9 ЗУПО и трудовият договор е действителен. Въззивният състав допълнително се е позовал и на приетото в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г., по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС и е направил извод, че дори трудовият договор да беше сключен в нарушение на въведени с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, то той пак би бил действителен. Съдът е приел, че не е спорно между страните, че основанието, на което е сключен договорът между тях, е чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, макар в същия да е посочено и друго основание – чл. 70 КТ, и срок 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. Констатирано е, че в договора не е посочено името и длъжността на замествания служител, като съдът е посочил, че необходимо съдържание на срочния договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е изричното посочване на името на титуляра на длъжността, за заместването, на който същият се сключва, както и факта, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа. Тези обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата „срок“ в договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по чл. 325, т. 5 КТ. В заключение е прието, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е незаконосъобразно, а съдържащите се в него клаузи, свързани с изтичането на друг уговорен срок, са недействителни и не пораждат правни последици, за което се е позовал на решение № 80 от 30.03.2012 г., по гр. д. № 640/2011 г. на ВКС ІІІ ГО. Прието е, че в частта, в която в договора е посочен срок, доколкото липсва посочване до завръщането на кой титуляр е сключен, договорът е частично недействителен, относно регламентирания срок на действието му, тъй като е в противоречие с основанието за сключването му, и в тази част не е породил правно действие. Съдът е приел, че прекратяването на този вид трудови договори може да стане единствено на основание чл. 325, т. 5 КТ, а именно - след настъпването на предвиденото в трудовия договор условие по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ - завръщане на замествания на работа, като трудовият договор със заместващия го работник или служител се прекратява по реда на чл. 325, т. 5 КТ. Предвид уважаването на иска за незаконност на уволнението и обявяването за недействителен на договора, с частта му относно предвидения срок, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ, съдът е приел, че договорът следва да се смята сключен за неопределено време, което обуславя извод за основателност и на втория обективно съединен иск – за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди незаконното уволнение.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са поставени следните въпроси:

1/ Действителен ли е трудов договор, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация? Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2/ Следва ли въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на въззивника и да обоснове изводите си за тяхната неоснователност? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, както и практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поддържа се и наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира следното по поставените въпроси:

Първият въпрос не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т. д. 1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколкото въззивният съд е навел изчерпателни мотиви защо приема, че трудовото правоотношение между страните е действително, разглеждането на поставения въпрос би могло да бъде продължено едва след евентуалното допускане на касационното обжалване. Доколкото по въпроса липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК няма необходимост да се обсъжда и наличието на специалната по т. 3 на същия член.

Процесуалноправният въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводите и възраженията на страните, като обоснове крайните си изводи, е относим към решаващата воля на съда, но е решен съобразно създадената задължителна практика на ВКС, посочено и в изложението към касационната жалба. Съгласно приетото в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивната инстанция при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните следва да изложи собствени мотиви по същество на делото. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като са изложени мотиви, обосноваващи волята на съда по спорните въпроси. Обстоятелството, че дружеството касатор не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Относно основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност:

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане в отговора на касационната жалба за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, касаторът следва да заплати на Д. З. Г. сумата от 900 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 267 от 25.07.2023 г., постановено по в. гр. дело № 374/2023 г. на Окръжен съд – С. З.

ОСЪЖДА Детска градина „Светлина“, [населено място], ЕИК 000801012, представлявана от директора Й. Д., да заплати на Д. З. Г., ЕГН [ЕГН], сумата 900 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………..

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………..

2. ………………………..