Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област В. против Решение № 1701/24.08.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 98/2018 г., с което е отменена негова Заповед № РИ-17-8500-37 от 12.12.2017 г., издадена на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС вр. чл. 85, ал. 1 ППЗДС, за определяне на С.Д за купувач на 1/8 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1504.101 по кадастралната карта на гр. В., в частта й по т. 2 – т. 6, с които са определени подлежащите на плащане от купувача суми за стойността на имота, режийни разноски, местни данъци и ДДС, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания.

Ответникът С.Д е на позиция за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е доводът, че атакуваната пред първата инстанция заповед не представлява административен акт.

Изводът на съда за допустимостта на жалбата почива на изследване на белезите на волеизявлението, обуславящи принадлежността му към актовете по чл. 21, ал. 1 АПК, и е допълнително аргументиран с позоваване на относимата практика на Върховния административен съд. Той се споделя и от касационната инстанция, поради което повторното и със същия правен резултат обсъждане на въпроса за характера на заповедта не е необходимо – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а съдебното решение е допустимо.

2. Съответно на материалния закон е разрешението на съда по същинския предмет на спора, концентриран до приложимия ред за формиране на стойността на имота и рефлектиращ върху крайния размер на продажната цена.

а. Искането на Димова до областния управител за закупуване на земята е подадено на 26.05.2005 г. и...