Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ОД на ДФ „Земеделие“/ - Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител юрк.. И, против решение № 51 от 21.02.2019 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 434/2018 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 09/06/3/0/01781/2/01/04/01 от 08.11.2018 г. и преписката му е върната за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ.

С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 400 лв.

Ответницата – И.П от [населено място] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. М по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да й бъдат присъдени разноските за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Кърджали е бил АУПДВ №, издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“. С него на основание чл. 37, ал. 1, т. 8 и чл. 41, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор № 09/06/3/0/01781 от 05.04.2017 г., сключен с И.П, и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо полученото първо плащане.

Административният съд правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ съгласно заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ в приложимата редакция. За да го отмени като незаконосъобразен, съдът е приел, че е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не е спазена законово установената процедура. Според него, тъй като производството по издаването на акта е започнало след 07.01.2018 г. /датата на влизане в сила на чл. 9б ЗПЗП/ приложим е редът, регламентиран в чл. 69 и следващи ЗУСЕСИФ. Така направеният извод е обоснован с обстоятелството, че подмярката 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. не попада сред изброените в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП и по-конкретно в чл. 31 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, регулирана в националното законодателство от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“.

Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като неправилно.

Основателен е доводът на касатора, че съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая И.П е подала заявление № 09/06/310/01781 от 04.08.2016 г. с приложен към него бизнес план за подпомагане по подмярката 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Заявлението е одобрено със заповед № 03-090-РД/49 от 05.04.2017 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, издадена на основание чл. 27, ал. 2 от посочената наредба. Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 05.04.2017 г. на основание чл. 27, ал. 5. Сумата в размер на 19 558 лв. е изплатена на 27.04.2017 г. съгласно подадена заявка за плащане и решение на директора на ОД на ДФ „Земеделие“. Със заявление № 09/06/3/0/01781/3/01 от 19.04.2018 г. И.П е поискала второ плащане в изпълнение на сключения между нея и ДФЗ договор. След извършени проверки във връзка с второто плащане административният орган издава писмо за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова санкция – изх. № 01-090-6500/18.07.2018 г., срещу което Панчева е подала възражение. Възражението не е уважено и е издаден оспореният АУПД, според мотивите на който е установено неизпълнение на чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора, изискващ ползвателят в срок до изтичане на 5 години от сключването да поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор. Установено, че имот 061014 в землището на гр. М., нает с договор за аренда № 160 от 02.02.2017 г., не попада в планински район съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.

Изложените факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намира приложение. Настоящият касационен състав споделя изцяло като правилно приетото от друг тричленен състав в постановеното от него решение № 10325 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 3263/2019 г., че от значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПД, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 10/10.06.2016 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, производството по тази наредба относно договора на И.П е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Този извод се подкрепя и от мотивите на законопроекта (754-01-79/15.11.2017), според които „доколкото програмния период е в напреднал стадий на осъществяване и част от мерките са стартирали, се предвижда започналите и недовършени до влизането в сила на този закон административни производства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по чл. 96, ал. 1, т. 2, да се довършват по досегашния ред.

Основателен е и вторият довод на касатора, а именно, че първоинстанционният съд не е съобразил § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според който предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Следователно, ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг специален ред по смисъла на лимитивно посочените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“ търси възстановяване на платеното първо плащане по договора, е неизпълнение от страна на жалбоподателката на задължението й по чл. 41, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора. То не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, пар. 1 от Регламент № 1306/2013 г. Тъй като това неизпълнение не съставлява нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания - по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта. За същото нарушение и издаването на АУПДВ при сходна фактическа обстановка се е произнесъл Върховният административен съд и с решение № 11045 от 16.07.2019 г. по адм. д. № 1919/2019 г.

В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Според цитираните разпоредби на наредба 4/2018 г.: „За установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, се издава решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ - РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Тъй като административният съд не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на АУПДВ, то решението му се явява неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе по исканията на страните за разноски в касационното производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 51 от 21.02.2019 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 434/2018 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Решението не подлежи на обжалване.